Зависимостта на Европа от САЩ се превръща във все по-голяма заплаха, а способността на ЕС да се защитава се превръща в абсолютна необходимост, пише Der Spiegel. Какви стъпки трябва да се предприемат, за да се устои на бъдещи сътресения?
Независимо дали става въпрос за гаранции за сигурност за Украйна, събития в Близкия изток или атаки срещу кораби в Червено море, европейците винаги са изненадани, когато осъзнаят колко малко могат да повлияят за собствената си сигурност. Понякога успяват да предотвратят най-лошото, както на неотдавнашната среща за Украйна с Доналд Тръмп във Вашингтон в средата на август 2025 г. Там те поне временно успяха да разубедят американския президент от идеята за териториални отстъпки от Украйна. Но също така става ясно, че европейците нямат силата сами да определят правилата на играта - Още: План с 4 точки: Как САЩ могат да участват в гаранциите за сигурност на Украйна
Тактическият успех на срещата във Вашингтон изглежда по-скоро като доза успокоително след поредния "шок от поведението на Тръмп": всичко отново се оправи, но това е илюзия на европейците. Досега те винаги някак си успяваха да избегнат катастрофа. Но в действителност европейците разбират, че скоро може да настъпи онзи много решителен вторичен трус, след който нищо не може да се поправи. САЩ ще сложат ключовете за сигурността на общия трансатлантически дом на масата и ще си тръгнат или в най-лошия случай ще се обърнат срещу Европа. В крайна сметка Тръмп взема решения с все по-бързи темпове, оставяйки Европа беззащитна.
Ако Европа иска да се справи с бъдещи сътресения, тя трябва да се научи да изпълнява основните си отбранителни мисии – възпиране, защита и подкрепа на Украйна – с ограничена или никаква американска помощ. Предполага се, че това може да се постигне просто чрез подмяна на американските оръжия и набиране на повече войници. Това обаче не отчита степента, до която САЩ и техният "американски начин на водене на война" – техният отличителен начин за планиране и водене на войни – са оформяли европейската отбрана в продължение на десетилетия. САЩ бяха политическият инициатор и обединяваща точка за НАТО, ръководейки възпирането и планирането на отбраната, доминирайки в отбранителната индустрия и чрез географското си местоположение, превръщайки Алианса в истински трансатлантически съюз.
Европа се нуждае от политическо лидерство
Една истинска европейска отбрана би означавала разработване на собствени концепции за възпиране и отбрана. Такава рамка признава стратегическите предизвикателства и заплахи за сигурността, пред които е изправена Европа, и подчертава необходимостта тя да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, намалявайки зависимостта си от външни сили, преди всичко от САЩ. Накратко, "европейски начин за водене на война", който е в съответствие с европейската политическа култура, с нейните геостратегически характеристики и налични ресурси. За да постигнат това, европейците ще трябва да преосмислят четири ключови области на стратегическото планиране.
На първо място е необходимо политическо лидерство – ясни и надеждни споразумения за това кой има легитимна власт и дългосрочна отговорност за лидерство в различни области и за решенията относно използването на военна сила. Без това новите оръжия няма да имат голямо значение. В същото време трябва да се вземат предвид разнообразните интереси в Европа. Една-единствена водеща сила не е достатъчна. По-скоро е необходима коалиция от държави, вземащи решения, които съчетават политическа и икономическа мощ с географски обхват. Един от вариантите е форматът E-5 Plus, който включва Франция, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство.
Необходими са нови командни структури
Втората област са военните способности, концепциите и командните структури. Ако Съединените щати напуснат НАТО, европейците могат да продължат да използват техните процедури и стандарти. Но ако Вашингтон започне да блокира Алианса, на Европа може да се наложи да замени американския принос към инфраструктурата на НАТО и да обмисли алтернативни командни структури.
Още: Блатата - новото оръжие на Европа срещу настъплението на Путин
Запълване на празнините, европейско планиране
В плановете на НАТО, очертаващи как ще бъде защитавана Европа и какъв трябва да бъде приносът на всеки съюзник, САЩ поемат около 40% от военната тежест. Без този принос европейците не разполагат с почти половината от това, от което се нуждаят, за да защитят Европа. Проблемът е особено остър във високотехнологичните възможности, като например оръжия за прецизни удари с голям обсег, разузнаване и противовъздушна и противоракетна отбрана – области, в които европейците нямат почти нищо.
Ако европейците продължат да следват примера на американската военна стратегия, те трябва да се опитат да запълнят тези празнини. Преходът от водена от САЩ към водена от Европа отбрана обаче изисква преосмисляне на отбранителните планове и разработване на собствени планове за възпиране и отбрана. Европа например ще трябва да преразпредели ограничените си сили и да разработи алтернативни стратегии, като например въздушно превъзходство. Геополитическата ситуация в Балтийския регион затруднява бързото и мащабно придвижване на войски.
Алтернативите биха могли да включват по-статични отбранителни линии, увеличена наземна огнева мощ и персонализирана логистика, като същевременно се дава приоритет на веригата за доставки, разузнаването и нападателните способности, за да се осигури точно разузнаване, разкриване на цели и командване.
Още: Заради Путинова Русия: Норвегия се въоръжава с "ловци на подводници"
Ядрено възпиране
Третият аспект е ядреното възпиране. В момента Европа разчита в голяма степен на американските ядрени оръжия. Макар че в момента няма индикации, че САЩ ще намалят ядрената си гаранция за ЕС, ако това стане, европейците теоретично имат четири възможности:
- Създаването на регионален европейски възпиращ фактор, базиран на британските и френските ядрени сили, който в идеалния случай би се увеличавал постепенно с намаляването на американския възпиращ фактор
- Отделните държави могат да разработват свои собствени ядрени оръжия
- Група държави ще създадат един вид европейски възпиращ фактор (европейски ядрен щит)
- Отхвърляне на ядрената опция (с изключение на британските и френските ядрени сили) с акцент върху конвенционалното възпиране.
Всички тези варианти първоначално биха довели до нестабилност, биха изисквали значителни финансови и времеви разходи, не биха могли да заменят американските гаранции и биха променили фундаментално сигурността на Европа. Реалистично погледнато, в краткосрочен и средносрочен план не бива да очакваме заместване на американската помощ, а по-скоро осигуряване на възпиране в Европа с по-малък американски принос и разработване на нова европейска отбранителна система.
Въоръжаване и снабдяване
По четвъртия въпрос за оръжията и снабдяването, Европа разполага с технологичната база, за да произвежда сама повечето от необходимите оръжейни системи. Проблемът е преходът от използване на американски продукти към европейски или други производители, например в случая с изтребителите, разузнавателните системи и софтуера.
Благодарение на Тръмп, логиката на трансатлантическото сътрудничество в областта на оръжията вече се промени: старият европейски възглед, че закупуването на американски системи автоматично дава американска защита, е изчезнал. Парадоксално, но това би могло да помогне на Европа. Американските компании сега се страхуват за печалбите си в Европа, защото са се основавали на това погрешно схващане. Европейците биха могли да предоговорят договорите и да получат по-голяма автономност в преговорите.
Още: Владимир Путин: Русия няма да атакува Европа, това е пълна глупост
Преход: Координация или хаос?
Идеалният сценарий е европейците да управляват прехода от американско към европейско лидерство в отбраната, заедно със Съединените щати, през следващото десетилетие. Това би изисквало значителни политически, индустриални и финансови усилия от страна на Европа. Но голямото предизвикателство за САЩ е дали администрацията на Тръмп ще се съгласи на организирано съкращаване на войските и поетапен план за преход. Не е ясно и колко надежден би бил такъв план, предвид непостоянното настроение на настоящия американски президент. Постоянните промени в позицията на Тръмп – критикуване на Русия и последващо приемане на нейните възгледи – показват на европейците колко нестабилна е американската реторика.
В този контекст избягването на публично обсъждане на въпроса и тихото шепнене за европейска отбрана, за да не се събудят "спящите мечки" в САЩ и да не се провокира преждевременно американско оттегляне от военната подкрепа за ЕС, означава засилване на старата слабост на Европа. Кога ще се случи следващият вторичен трус, остава неясно, но идването му изглежда неизбежно. Европа отчаяно се нуждае от собствен "път към война".
Още: Разсекретени документи: САЩ са обсъждали членство на Русия в НАТО, Германия е натиснала спирачката
Автори: Клаудия Майор и Кристиан Мьолинг, за Der Spiegel
Превод: Ганчо Каменарски
