"България за мен е сигурно място. Това е държава, в която мога да казвам каквото мисля. Да кажа, че съм против войната, против режима на Путин и политическите репресии. Тук се чувствам свободна. В моята държава не мога да кажа тези неща, без да отида в затвора или дори да бъда убита".
Това са думи на Ксения Елисеева - емигрант от Русия у нас, която получава отказ за закрила от Държавната агенция за бежанците, разказва "Дойче веле". На фона на тежките репресии, на които са подложени всички инакомислещи в Русия, аргументите на Ксения да иска да остане в България звучат повече от убедително. Но българските институции не мислят така. Според Върховния административен съд за нея опасност в Русия няма, защото там имало информационно затъмнение, съответно нямало как руснаците да разберат за дейността ѝ против Путин и войната.
"Тя не се страхува от руския народ, тя се страхува от властите", коментира пред ДВ юристката Диана Радославова от "Центъра за правна помощ – Глас в България", която работи по случая. "За Ксения няма обратен път към Русия", подчертава тя.
Още: Щом Кремъл ни забрани, значи сме на прав път: Амнести Интернешънъл
След Навални тя знае, че трябва да бяга
Младата рускиня е от Ростов на Дон. Следвала е медицина и психология. Казва, че винаги е била политически активна. Участва в големите протести през 2019 година в Русия. Повод за тях е забраната на независими кандидати да участват в местните избори в Москва. Протестите са едни от най-масовите в последните десетилетия в Русия. Те са брутално потъпкани, а над 3000 души са арестувани. След това властта още повече затяга примката около опозицията. "Натискът нарастваше с всяка година. Първо бяха опозиционните политици - убиха Немцов, задържаха Навални. Но след 2019 година започнаха наистина да се фокусират върху активистите и хората, които активно протестират", спомня си тя.
Затова и занапред става много по-предпазлива. "През 2021 година, когато арестуваха Навални, имахме и последните големи протести. Този път знаехме, че ако протестираме, трябваше да крием лицата си."
Две събития обаче ѝ показват, че трябва да бяга - отравянето и впоследствие ареста на Алексей Навални, както и струпването на войници по границата с Украйна, близо до родния ѝ Ростов на Дон. "Видях какво стана с Навални. И с всеки, който е протестирал", казва тя. "С всеки, който е поискал по-добра държава, която спазва правото и конституцията."
Още: Българите вече позабравиха Германия като трудов пазар. Ето защо.
"Ти не си Навални"
Ксения първо отива в Полша, после в Черна гора и Армения. От 2022 година живее в България. "Познавам много българи, които ме подкрепят и ми помагат. Както и руснаци тук, които изповядват моите политически възгледи", казва младата жена. В България тя редовно демонстрира позицията си - участва в протести срещу руската агресия, включва се в сдружението "За Свободна Русия", което се бори срещу режима на Путин и войната в Украйна.
"Искаме да покажем на Европа, че не всички руснаци подкрепят това, което се случва", казва рускинята. Примерът с Навални ѝ показва ясно, че такава дейност в Русия е немислима днес. "Трябва да спрем войната. Да направим всичко възможно. Но тук. Защото ако Навални не се беше върнал в Русия, той щеше все още да се бори за една по-добра Русия", допълва активистката.
Още: Държавата нарушава правата на търсещите закрила бежанци и мигранти, сочи годишен доклад
Само че Ксения не е Навални. И според част от българските институции това се оказва достатъчна причина тя да няма право на политическо убежище. "Ти не си Навални", казва и съдийка от Административен съд в София, когато отхвърлят опита ѝ да обжалва решението на Държавна агенция за бежанците (ДАБ).
Върховният административен съд противоречи сам на себе си
След отказа да получи закрила от ДАБ, Ксения оспорва решението в съда. Административен съд – София-град отхвърля иска ѝ, но Върховният административен съд го уважава и връща делото за повторно разглеждане на първата инстанция. "Второто решение на Административен съд София-град отменя отказа на ДАБ за закрила на Ксения, като дава много точен и подробен анализ на ситуацията в Русия в светлината на нейната активистка дейност", казва Диана Радославова. Но при второто гледане на делото във ВАС, решението е с обратен знак. "Вторият състав на Върховния административен съд с изключително повърхностни аргументи отменя решението на Административен съд София-град и приключва окончателно делото", обяснява юристката. Така два състава в един и същи съд взимат коренно различни решения. "Върховният административен съд противоречи сам на себе си. Това е шокиращо", казва Радославова.
Според юристката за бежанците като цяло става все по-трудно да останат в страната ни. "Имаме масови откази на закрила на ниво ДАБ и Върховен Административен Съд, особено с оглед променената практика по сирийските случаи, отказваме дори на непридружени непълнолетни. Знам за случай на отказ от закрила на четиригодишно непридружено дете", казва тя. Това важи и за политическите бегълци - хора като руснака Александър Стоцки, който три години се бори, преди да получи статут, и саудитеца Абдулрахман ал Халиди, който е пред депортация. "Тази масовост на откази говори за липсата на индивидуален подход. И за политически, а не съдебни действия", коментира юристката.
Според Държавна агенция за бежанците "при провеждане на административното производство за предоставяне на международна закрила на руската гражданка са спазени всички процесуални гаранции". Според ДАБ фактите и обстоятелствата са анализирани подробно в отказа. "Гаранцията за това, че в случая не са нарушени материалния или процесуален закон е решението на Върховния административен съд (ВАС)", допълват още те.
"Някой ден Русия ще е свободна"
За Ксения не остава друго освен отново да подаде молба за закрила, уточнява нейната адвокатка. Тя не губи надежда. "Разбира се, че ме е страх и се притеснявам. Но трябва да сме силни и съм сигурна, че правото и човешките права ще ме защитят", казва тя.
Не губи надежда и за бъдещето на Русия: "Тоталитаризмът се олицетворява от един човек основно. А никой не е безсмъртен. Това ще се промени някой ден." Тя казва, че много хора, включително и нейни роднини знаят какво се случва, но ги е страх да надигнат глава. Има много чудесни хора в Русия, които искат промяна, искат да имат глас и да живеят в свободна държава. Когато днес говоря с тях, ми отвръщат: Не можем да говорим, стените имат уши."
"Някой ден Русия ще е свободна", убедена е Ксения. Дали и тя ще е свободна в България или зад решетките в родината си зависи от българските институции.
