Съюзниците от НАТО обмислят най-мащабната реформа на военното си планиране от поне две десетилетия насам, като дават приоритет на борбата срещу Русия пред предоставянето на допълнителни войски за места като Ирак и Афганистан. 32-те държави членки на Алианса започнаха преговори по следващите цели на отбранителния съюз за оперативни способности - те определят силите и въоръжението, които съюзниците биха предоставили в случай на конфликт, както и кой ще ги финансира.
Европа ще има приоритет пред всичко друго
Съгласно проекта на плановия документ вече няма да се очаква от съюзниците да предоставят достатъчно сили, за да водят голяма война в Европа и едновременно с това да провеждат няколко по-малки мисии за управление на кризи, казват пред Politico четирима неназовани дипломати от НАТО. Вместо това, посочват те, страните членки ще планират да отговорят на изискванията на единия или другия сценарий.
Предложението отразява „много ясното разбиране, че каквито и да са обстоятелствата, за НАТО една мащабна извънредна ситуация в Европа ще има предимство пред всички други приоритети или събития“, заяви Камий Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО по въпросите на инвестициите в отбраната.
Това съвпада с натиска от страна на САЩ към Алианса да пренасочи основната си мисия към отбраната на Европа – проект, който Вашингтон нарича „НАТО 3.0“.
Преговорите се водят по документ, известен като „Политически насоки“ - част от четиригодишен процес, който ще завърши с одобряването от съюзниците на нови изисквания за военни способности до 2029 г. Очаква се те да финализират споразумение до февруари 2027 г.
Още: Десет държави от Северна Европа правят нов военноморски съюз, за да спрат подводниците на Путин
План до 2029 г.: с какво разполага НАТО, за да възпира Русия?
На карта е поставен въпросът какво оборудване ще имат съюзниците на разположение спрямо Москва, а и доколко убедително е тяхното възпиращо въздействие по отношение на Русия, тъй като европейските официални лица многократно са предупреждавали за възможно руско нахлуване на територията на НАТО до 2029 г. Нарастващите бюджетни ограничения за разходите за отбрана също вероятно ще затруднят процеса.
Снимка: Getty Images
„Целият този цикъл ще бъде подложен на много по-внимателен контрол, отколкото предишните цикли… правителствата искат да са сигурни, че парите им се харчат разумно“, заявява високопоставен служител на НАТО. „Това е от голямо значение в настоящия геополитически контекст на възстановяваща се Русия".
Официален коментар от висшето ръководство на Алианса по темата няма.
"И" се заменя с "или": пренареждане на приоритетите на НАТО
Съюзниците са изправени пред труден избор - дали да премахнат дългогодишното изискване да осигуряват достатъчно сили както за голям европейски конфликт, така и за няколко операции по управление на кризи извън територията на НАТО. Проектът би заменил това „и“ с „или“, като изисква сили за единия или другия сценарий, а не и за двата.
Досега в проектотекста е избрано „или“, казват дипломати от НАТО, като отбелязват, че преговорите все още са в много ранен етап.
„Никой не предлага да се откажем от способността си да провеждаме операции за реагиране при кризи“, казва висш служител на НАТО. „В крайна сметка това е политическо решение, което определя къде ще бъдат изпратени (войски - бел. ред.)".
Още: Рюте: След войната със Зеленски ще се качим в Алпите и ще пием, докато не припаднем (ВИДЕО)
Промяната няма да засегне Косово или Ирак
Промяната няма да засегне автоматично текущите операции в чужбина като мисиите на НАТО в Косово или Ирак. Дебатът обаче има сериозни последствия за Алианса, тъй като изискването и за двата сценария датира от поне 20 години.
След края на Студената война НАТО пренасочи вниманието си предимно към операции извън зоната на отговорност като тези в Косово, Ирак и Афганистан. Пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. обаче принуди Алианса да преоцени приоритетите си по отношение на европейската отбрана.
„НАТО завърши пълния кръг“, казва Оана Лунгеску, изтъкнат научен сътрудник в лондонския Royal United Services Institute (RUSI) и бивш говорител на НАТО. „Логично е основните усилия на НАТО като отбранителен алианс да бъдат насочени към възпиране на агресивната Русия и осигуряване на сигурността на Европа, особено предвид факта, че САЩ намаляват ангажимента си", смята тя.
Още: НАТО пред недостиг от 7 млрд. евро по обещаната военна помощ за Украйна
Кой какво подкрепя?
Снимка: генералният секретар на НАТО Марк Рюте, Getty Images
Исторически погледнато, южноевропейските държави са подкрепяли партньорствата на Алианса и управлението на кризи, докато САЩ, скандинавските държави и страните на първа линия по-скоро подкрепят даването на приоритет на отбраната срещу Русия.
От 2010 г. насам НАТО официално определя трите си основни задачи като колективна отбрана, партньорства с трети държави и сътрудничество в областта на сигурността и управлението на кризи.
Поддръжниците на запазването на двойната амбиция я разглеждат като сигнал, че НАТО не пренебрегва другите си основни мисии. Тези, които са за преосмисляне на допълнителните изисквания, посочват ограничените бюджети за отбрана, необходимостта да се съсредоточи вниманието върху възпирането на Русия и да се определят приоритети при разпределението на ресурсите, докато САЩ обмислят намаляване на войските си в Европа.
Вашингтон е оказвал натиск върху съюзниците да прекратят операциите извън зоната на НАТО, например консултативната мисия в Ирак. Вместо това администрацията на Доналд Тръмп иска европейците да плащат повече за собствената си отбрана и да се съсредоточат върху защитата на територията на Алианса.
Пентагонът ще представи следващия месец преглед на присъствието си в Европа, който може да включва изтегляне на част от войските.
Гранд, който в момента оглавява лобистката организация ASD в областта на отбраната, сравни баланса на НАТО между трите ѝ основни задачи с трикрак стол, като предупреди, че предложената промяна може да го направи „леко нестабилен… Не съм сигурен, че бих искал да седна на него", посочва той пред Politico.
Още: Заплаха от война с Русия: Литва и Латвия правят учения за масова евакуация
