През последните седмици в региона на Кавказ се разиграва нова геополитическа игра - този път не в Грузия, а в Армения и Азербайджан. Целта ѝ е да изолира и двете страни от Русия. Турция, която счита Закавказкия регион за своя естествена сфера на влияние, дърпа конците на заден план. В този случай Вашингтон и Брюксел са доволни от турската игра, пише политологът Петр Друлак в материал за чешкото издание Časopis argument.
Още: В Кавказ става горещо: Азербайджан гледа към Турция за помощ срещу Русия, Армения също е в играта
Играта на Армения: само Турция ли може да помогне?
Арменският премиер Никол Пашинян започна през юни мащабна кампания срещу висши фигури в Арменската апостолическа църква, обвинявайки ги в укриване на оръжия и планиране на проруски преврат. Всичко това се случва на фона на опитите му да промени геополитическата ориентация на страната от Русия към Запада. Кремъл прокарва тези, че Русия традиционно е осигурявала защита на Ереван от историческия му враг Азербайджан, но всички помним провала на руските миротворци в Нагорни Карабах, когато армията на Баку за няма и два дни завзе анклава с етнически арменци: Путин: ОДКС нямаше никакво задължение да се сражава за Армения в Нагорни Карабах (ВИДЕО).
Армения усети последствията от обрата през 2022 и 2023 г., когато Азербайджан започна мащабна и успешна офанзива в Нагорни Карабах, който Армения превзе след разпадането на СССР. През 2023 г. Армения загуби Карабах, а арменското население бе прогонено. Русия се ограничи само до посредничество за прекратяване на огъня, но не помръдна пръст за бившето си протеже, пише Друлак.
Загубата на Карабах предизвика огромни антиправителствени протести в Ереван, които бяха подкрепени и от църквата. Оттогава нещата кипят между прозападното правителство и национално консервативната църква. Западът в Ереван не пести обещания за „европейска перспектива“, подобно на това, което някога направи в Грузия, а след това и в Украйна, но няма как да ги изпълни, твърди политологът. Франция е основният западен играч в Армения. Въпреки че е дом на голяма арменска диаспора, тя се откроява в Европа днес преди всичко с празните си политически жестове, сочи той.
Още: Ердоган и Путин се чуха по телефона: Ще има ли нови преговори между Украйна и Русия?
Снимка: Илхам Алиев и Никол Пашинян, Getty Images
Единствената реална западна сила, готова да се ангажира със страната, е Турция - ако може да се счита за "западна". Армения обаче няма нито дипломатически, нито търговски отношения със западния си съсед, а на общата граница няма гранични пунктове. Двете страни са разделени исторически от турското клане на арменци по време на Първата световна война. За съвременната арменска концепция за държава и нация то е сравнимо с това, което Холокостът представлява за Израел. Но докато германците са поели отговорността си за престъплението, турците го отричат и дипломатически се изправят срещу всеки, който би определил историческото им престъпление като геноцид. Армения, от друга страна, води международна кампания за налагане на точно този термин.
Прозападната ориентация на Пашинян непременно означава отстъпки спрямо Турция. След като в началото на годината той обяви, че Ереван вече няма да продължава кампанията си за признаване на геноцида, той отиде в Истанбул в края на юни, за да обсъди нормализирането на взаимните отношения с Ердоган. Пашинян обаче среща съпротивата на църквата и националните консерватори.
Още: Армения прие закон, с който иска да ликвидира руското влияние в енергетиката си
Азербайджан: новият съюзник на Запада
За да направи нещата още по-трудни за Армения, през последните години Азербайджан се очертава като нов съюзник на Запада. Това е другият исторически враг на Армения. Баку разполага с огромни залежи на природен газ, азербайджанците говорят турски и считат Анкара за свой най-близък защитник и партньор. Именно с Турция те изградиха газопровод, който им позволява да диверсифицират износа, който до 90-те години на миналия век е отивал изключително за Русия. Традиционно обаче те са водили политика във всички посоки. Стратегическото партньорство с Турция беше допълнено от приятелски отношения с Русия и опит за спечелване на уважение от Западна Европа и САЩ. Доскоро в западните медии редовно се появяваха статии, разобличаващи „хайверната дипломация“ на Азербайджан, т.е. начина, по който Баку купува благоразположението на висши европейски политици и чиновници.
Още: Азербайджан с ясен сигнал, че ще съди Русия за свален самолет
По онова време западните медии гледаха с пренебрежение на Азербайджан, представяйки го като брутален диктаторски режим, измъчващ дисиденти, който купува благоволението на силните благодарение на каспийския газ. Само че нещата се променят.
Зверствата, извършени по време на освобождението на Карабах, почти не се обсъждат в Европа или САЩ, а президентът Илхам Алиев ги приема като ценен партньор. Ключовият повратен момент беше осигурен от европейските санкции върху руския газ през 2022 г., които направиха Баку незаменим доставчик за редица западноевропейски страни. Военното и икономическо сътрудничество с Израел също може да е изиграло роля - Азербайджан доставя петрол на Израел, а Израел доставя оръжие на Азербайджан.
Снимка: Илхам Алиев, Getty Images
Спекулира се и с подкрепата на Баку за Тел Авив при последните атаки срещу Иран. Азербайджан също ескалира отношенията си с Русия през последните месеци. След антимафиотските акции в Екатеринбург, при които полицията преби двама видни азербайджанци, живеещи в Русия, те затвориха офиса на руската телевизия „Спутник“ в Баку. Азербайджан също прекъсна контактите с Русия и отмени събития с руско участие.
Още: За убийства с мъчения: Прокуратурата на Азербайджан се прицели в руското МВР и Росгвардия
Русия е изключена от важен регион
Западът е изключително доволен от Алиев, което му дава вятър в платната по време на мирните преговори с Пашинян. Не става въпрос само за признаването на завладените територии, но и за други горчиви за Армения искания. На първо място е искането на Алиев за коридор, свързващ Азербайджан с Нахичеван, който е азербайджанска държавна територия, затворена между Армения и Иран с къса обща граница с Турция. Зангезурският коридор също е много важен за Ердоган, тъй като би му дал директна връзка с Каспийско море и оттам - със сферата на интереси в тюркската Централна Азия. Армения винаги се е противопоставяла на коридора, тъй като той би я откъснал от приятелския ѝ Иран, а самият Иран го отхвърля по същите причини.
Доскоро едно от възможните решения беше Русия, като традиционен защитник на Армения, да бъде гарант за неутралитета и логистиката на коридора, използван главно от турци и азербайджанци. Последицата от обрата на Пашинян е идеята коридорът да се управлява от американска компания и Русия да бъде напълно изключена.
Още: Поредна стъпка към ескалация между Русия и Азербайджан: Москва изпъди азерски лидер (ВИДЕО)
Ереван очевидно вече е направил избор и той е ясно насочен срещу Москва. Няма как да се каже другояче. Арменският премиер Пашинян преди дни заяви, че кавказката република има планове да напусне Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). Това изявление е пряко политическо фиксиране на курса за скъсване на връзките с Русия и системата за сигурност в Евразия.
И Пашинян, и Алиев направиха опасен залог - заложиха на Запада - който може да не се отплати в Кавказ. Алиев печели засега, но ако обърка твърде много отношенията с двете съседни суперсили Русия и Иран, може да се окаже, че Западът е далеч, а Турция е по-слаба, отколкото се хвали Ердоган.
Автор: Петр Друлак в материал за casopisargument.cz
Превод: Ганчо Каменарски
