Четири години след непровокираната пълномащабна инвазия на Русия в Украйна войната многократно е обърквала очакванията, пише Foreign Affairs. Конфликтът, който много анализатори очакваха да бъде кратък и опустошителен за Киев, се оказа продължителен и скъпоструващ и за двете страни. Способността на Украйна да защитава територията си, да внедрява военни иновации и да обединява САЩ, европейските и други държави около своята кауза далеч надхвърли повечето прогнози. Русия обаче, макар да не се представи добре във военно отношение в началото, регенерира силите си, подобри тактиката си с течение на времето и поддържа икономиката си на нива, които изненадаха дори най-внимателните наблюдатели. Докато най-голямата сухопътна война в Европа след Втората световна война продължава, формата на бъдещ мир или дори прекратяване на огъня остава несигурна и вероятно предстоят още изненади.
Военни по целия свят вече са насочили вниманието си към бойните полета на Украйна, виждайки в най-съвременните технологии и тактики нови уроци за бъдещето на войната. По-малко обаче се отчитат стратегическите уроци от конфликт, в който две големи ядрени сили се озоваха на противоположни страни. Въпреки че Съединените щати не са воюваща страна, Вашингтон и Москва са дълбоко ангажирани с хода на войната.
Вашингтон не бива да чака края на войната, за да направи цялостна оценка. Още сега могат да бъдат извлечени четири важни урока. Още: "Освобождение" в стил "Путин": Няма дори котки по улиците (ВИДЕО)
- Първо, рискът противник да използва ядрени оръжия е реален и не може да бъде пренебрегнат.
- Второ, дори под ядрената сянка продължителната и силно разрушителна конвенционална война остава възможна.
- Трето, праговете на ескалация не са фиксирани предварително. Те възникват чрез непрекъснати оспорвания и мълчаливо договаряне по време на война.
- И четвърто, търканията със съюзниците и партньорите, особено по въпросите на толерантността към риска и управлението на ескалацията, са неизбежни. Още: Докато се мъчи на фронта: Русия успешно сплашва Запада да не праща войници в Украйна (ОБЗОР - ВИДЕО)
Тези уроци показват, че ограничената война с противник, въоръжен с ядрени оръжия, е сценарий, за който САЩ трябва да планират и да се подготвят по-интензивно.
За да приложи тези уроци на практика, Вашингтон трябва да актуализира политиките и отбранителното си планиране за ограничен конфликт, за да си гарантира необходимата гъвкавост. Необходимо е и тясно координиране с потенциалните коалиционни партньори преди началото на следващ конфликт, дори при ясното съзнание, че пълно съгласуване е невъзможно. Това би направило гаранциите за сигурност на САЩ по-надеждни, а управлението на ескалацията - по-ефективно. Ако обаче Вашингтон не успее да се поучи от опита си в Украйна, той рискува да се окаже опасно зле подготвен за война между велики сили в момент, когато вероятността от такъв конфликт нараства.
Не толкова празни заплахи
В продължение на десетилетия след Студената война много американски политици и специалисти по отбранително планиране разглеждаха ядрените оръжия като неприложими в контекста на високотехнологична конвенционална война. Традицията след 1945 г. утвърди убеждението, че използването на ядрени оръжия е станало политически и морално немислимо - дори за авторитарни лидери, изправени пред военно поражение. Войната в Украйна е сурово напомняне, че тази гледна точка винаги е била твърде оптимистична. Още: Пречупен е гръбнакът на руската военна машина: 1,2 млн. души вече не са в безопасност
След пълномащабното си нахлуване през февруари 2022 г. Русия многократно отправя ядрени заплахи, насочени към тероризиране на Украйна, подкопаване на бойния ѝ дух и ограничаване на западната подкрепа. Голяма част от реториката на руския диктатор Владимир Путин може да бъде определена като самохвалство. Но през есента на 2022 г. комбинацията от публични сигнали на Путин и оценки на американското разузнаване накара Вашингтон да приеме употребата на ядрено оръжие от Русия като реална възможност.
През септември 2022 г. Путин заяви, че Русия "със сигурност ще използва всички налични оръжейни системи", за да защити териториалната си цялост, добавяйки, че изявлението "не е блъф". По-късно, през 2024 г., директорът на ЦРУ Уилям Бърнс публично потвърди, че американската разузнавателна общност е видяла "реален риск" от употреба на ядрено оръжие, ако фронтовите линии на руската армия се сринат.
Готовността на Москва да обмисли употреба на ядрени оръжия срещу неядрена държава има отрезвяващо значение: нормата срещу използването на ядрено оръжие е крехка. В пряк конфликт между НАТО и Русия рискът би бил още по-висок. Още: 459 руски ракети и дронове полетяха към Украйна, балистичните оръжия пак са най-голям проблем (ВИДЕО)
Дългото пътуване
Войната в Украйна показа реалността на ядрения риск през XXI век, но и границите на ядрените заплахи. Въпреки огромното ядрено предимство на Русия, тези оръжия не са дали на Москва лоста за принуда, който мнозина предполагаха.
Украйна отблъсна първоначалното нахлуване, запази суверенитета си и нанесе огромни загуби на руските сили - с над един милион жертви (над 1,2 млн. убити и ранени руски войници съгласно оценката на украинския генщаб) и унищожено оборудване за милиарди долари. Киев не капитулира пред заплахите на Москва и постепенно разшири мащаба на собствените си операции.
Украйна извърши удари по цели в Русия, които дълго се смятаха за вероятни ядрени "червени линии", включително срещу нефтена и газова инфраструктура, логистични центрове, моста през Керченския проток, свързващ Крим с континентална Русия, както и срещу стратегически бомбардировачи, способни да носят ядрени оръжия. Украинските сили дори навлязоха на руска територия, окупирайки значителни площи в Курска област през 2024 г. Още: Киев, Харков, Запорожие, Полтава, Кривой Рог: Русия уби и рани украинци, остави ги без ток и отопление (ВИДЕО)
Москва не отговори с употреба на ядрено оръжие. Това подсказва, че Кремъл не възприема ядрените оръжия просто като по-мощни бомби, а като инструмент с огромни политически и стратегически последици.
Изводът е ясен: ядрените оръжия не са осигурили на Москва очакваните лостове за принуда.
За американските политици това означава преоценка на допусканията за бъдещи конфликти с Русия или Китай. Макар кратки и решителни войни да остават възможни, ранната ядрена ескалация не е неизбежна. Конфликтите между велики сили могат да се превърнат в продължителни войни на изтощение, при които страните се стремят да овладеят ескалацията, вместо да я ускорят.
Автори: Ребека Лиснер и Джон Кауика Уордън за Foreign Affairs
Превод: Ганчо Каменарски
