Русия бълва артилерийски снаряди, дронове и ракети с темпове, които скоро ще надминат нуждите на армиятаа ѝ в Украйна. Атаката на САЩ и Израел срещу съюзника на Кремъл Иран беше пореден удар по глобалната стабилност, дори след като американският президент Доналд Тръмп обяви временно прекратяване на огъня, пише Bloomberg.
Война на територията на НАТО беше и остава малко вероятна, не на последно място защото Русия няма капацитет за това и е малко вероятно да иска да се бие на два фронта. Руските генерали и високопоставени служители обаче не крият факта, че имперските им амбиции не се изчерпват само с част от Украйна, а самият руски диктатор Владимир Путин отдавна заяви претенции към цялата страна. Още: НАТО угоди на Тръмп: 5% от БВП отиват за отбрана
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, повтаряйки оценките на германския канцлер Фридрих Мерц и някои европейски разузнавателни агенции, че Русия може сериозно да обмисли атака срещу Алианса в рамките на 5 години. Предупрежденията идват в момент, когато НАТО, до голяма степен под натиск от Тръмп, настоява членовете си да увеличат разходите за отбрана до нива, невиждани от десетилетия.
Дания заяви, че Русия може да влезе в локална война със съседна държава в рамките на 6 месеца и да представлява реална заплаха за един или повече членове на Алианса в рамките на две години. В този сценарий най-вероятната точка на конфликт биха били Естония, Латвия и Литва на североизточния фланг на НАТО. Трите балтийски държави съставляват само малка част от европейската икономика, но са стратегически жизненоважни.
Трите бивши съветски републики членки на НАТО са с голямо руско малцинство и заемат специално място в изопаченото тълкуване на историята от Путин. Те също така споделят общи граници с Русия и с нейния сателит Беларус. Най-малката атака веднага би поставила на изпитание готовността на САЩ да защитават своите съюзници. Oще: Орбан на срещата на НАТО: Истинската заплаха е друга, не Путин (ВИДЕО)
Bloomberg изчислява, че преките разходи за незабавни разрушения във военната зона, по-високите цени на енергията поради прекъсването на доставките от Русия и разпродажбите на финансовите пазари биха могли да доведат до спад от 1,3%, или 1,5 трилиона долара, на световното производство (БВП) само през първата година - приблизително колкото е размерът на руската инвазия в Украйна. Разходите биха били много по-високи, ако войната се разпространи и в други европейски страни.
В светлината на засилената заплаха от Русия и трите балтийски държави вече обявиха оттеглянето си от международната конвенция от Отава за противопехотните мини, за да ги разположат за укрепване на отбраната си. Същото направиха Финландия и Полша. Членките на НАТО също така планират да засилят противовъздушната отбрана по целия си източен фланг.
Разбира се, докато европейските правителства се опитват да убедят избирателите значително да увеличат разходите за отбрана, реториката за руската заплаха играе в тяхна полза. Но Русия, от своя страна, модернизира ядрената си база в Калининград, анклав, разположен между Полша и Литва, и развива военна инфраструктура по северозападната си граница с Алианса. Още: Тръмп обяви пред Марк Рюте, че САЩ ще защитят нападната страна от НАТО (ВИДЕО)
Възможни сценарии за инвазия
Едно руско нахлуване може да започне с провокация или хибридна атака от всякакъв вид. Бившият литовски външен министър Габриелиус Ландсбергис предположи, че като първа стъпка Русия може да изфабрикува претекст за спиране на влака Москва-Калининград на литовска територия. След това Москва може да изпрати войски под претекст, че защитава блокираните руски граждани, като по този начин на практика нахлуе в Литва.
Руската инвазия може да започне и с нападение над Естония и Латвия - Русия да използва флота си, за да поеме контрол над Балтийско море и ключови острови и прекъсване на сухопътната връзка на балтийските страни с Полша през Сувалкския проход.
Балтийските държави биха могли да се позоват на член 5 от НАТО и да започнат контраатака срещу Русия и евентуално срещу съюзника ѝ Беларус. Дори ако целият Алианс не успее да отговори, съседните държави най-вероятно ще атакуват нахлуващите руски сили и ще изпратят помощ на балтийските държави, виждайки това като екзистенциална заплаха за европейската сигурност и усещайки риска самите те да бъдат следващата цел.
Русия вероятно ще отговори на тези атаки с удари срещу европейски военни бази и ключова инфраструктура, включително цели в големи европейски градове. Още: НАТО уж се готви за война с Русия, но истински го правят само държави в Източна Европа (ОБЗОР - ВИДЕО)
Загубите ще бъдат сериозни. Важни пристанища ще бъдат затворени, а търговията в Балтийско море ще спре. Пазарите ще се сринат. Вероятно ще започнат хибридни операции, включително срещу подводни кабели и енергийна инфраструктура.
Ядрените заплахи на Кремъл биха могли допълнително да парализират САЩ и някои западноевропейски страни. Опасенията от ядрена ескалация вероятно ще ограничат директните удари срещу Русия от страна на европейските ядрени сили.
Последици за световната икономика
За да оцени цената на първата година от войната, Bloomberg използва набор от модели, за да изчисли производствените загуби в зоната на конфликта, страничните ефекти от разпространението в европейските вериги за доставки, намаления износ на руски петрол и газ, по-високите маржове на заеми на европейските пазари, по-високите разходи за отбрана в Европа и повишената глобална несигурност. Още: Нова Студена война? Великобритания връща ядрените оръжия във въздуха (ВИДЕО)
Само балтийските страни биха загубили 43% от икономиките си през първата година на конфликта – сравнимо със спада на производството в окупираните от Русия територии на Украйна. Ако ракети излетят, други европейски страни, участващи в сблъсъка, включително Финландия, Швеция, Полша и Германия, биха понесли по-малък, но все пак значителен удар. За ЕС като цяло увеличените разходи за отбрана биха смекчили удара от по-високите цени на енергията, пазарните сътресения и разрушаването на инфраструктурата, но БВП все пак ще спадне с 1,2%, а кривата на дълга по-стръмно ще се увеличи.
Руската икономика ще спадне с 1%, което е сравнително лек удар, тъй като санкциите я изолират от външен натиск, а увеличените разходи за отбрана създадоха илюзията за икономическо здраве.
Обединеното кралство е по-далеч от фронтовата линия, но харчи повече за отбрана, така че БВП там ще падне само с 0,2%. Пазарните сътресения ще намалят БВП на САЩ с около 0,7%, докато строгите финансови условия и покачващите се цени на енергията ще свалят БВП на Китай с около 0,8%.
Без незабавен отговор от страна на САЩ, войната заплашва да ескалира, тъй като Русия ще отговаря на ракетните удари с атаки срещу европейски градове и ще хвърля повече ресурси в конфликта, което от своя страна увеличава вероятността войната да се разпростре отвъд балтийските страни. Още: САЩ посочи още един проблем пред Европа, ако Русия я нападне. България е сред ключовете
Оценките на европейското разузнаване не показват, че Путин има някакви планове за водене на война на територията на НАТО. Русия обаче възстановява силите си и изгражда арсеналите си много по-бързо от Запада. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че в момента Русия произвежда четири пъти повече боеприпаси от целия военен съюз взет заедно.
Други сценарии
Военните плановици на НАТО със сигурност са заети с най-лошия сценарий, но съществува и перспективата Русия и Украйна да постигнат трайно мирно споразумение. Това вероятно би изисквало от Съединените щати и Европа да преодолеят различията си, да помогнат за постигането на трайно споразумение и да предоставят гаранции за сигурност, за да се гарантира неговото спазване. Основният партньор на Русия, Китай, също би могъл да помогне, ако използва влиянието си, за да привлече Москва на масата за преговори и да обезкуражи по-нататъшни атаки.
Подобно споразумение би проправило пътя за присъединяването на Украйна към ЕС и за нормализиране на отношенията на САЩ с Москва. Тръмп следва да предложи възстановяване на търговските и инвестиционните връзки с Русия, ако бъде постигнато споразумение, както и нови енергийни сделки и отмяна на всички санкции. Връщането към междудържавните връзки от 2021 г. би увеличило европейския и руския БВП с 0,5%, докато световният БВП би се увеличил с 0,3%, според прогнозите на Bloomberg. Още: Война с НАТО за трилиони: Със спиране на влак Путин може да нахлуе в Европа (ГРАФИКА)
Европа едва ли ще е склонна да се върне към обичайните отношения с Москва след толкова болезнени усилия за оттегляне, особено след отказа от руски петрол и газ.
Пекин досега е давал приоритет на "неограниченото" си партньорство с Русия пред разрешаването на конфликти, тъй като го вижда като удобен начин да успокои САЩ и Европа.
Най-вероятният сценарий на този етап е войната в Украйна да продължи. Много западни представители обаче считат, че нито една от страните няма ресурсите да направи решителен пробив и да победи другата, така че войната в крайна сметка ще приключи на масата за преговори. Още: Зеленски с прогноза кога Русия може да атакува НАТО
Европа се готви
Въз основа на тези съображения европейските държави се опитват да поставят Украйна в силна позиция, като ѝ предоставят военна помощ и подкрепа за развитието на собствената ѝ отбранителна промишленост. Едновременно с това те продължават да налагат нови санкции на Русия и да следят за спазването на старите, за да намалят приходите ѝ и да я лишат от възможността да продължи войната.
В Европа вече е започнала тектонична промяна. Членките на НАТО вече се ангажираха с увеличаване на военните разходи до 5% от БВП. Европейските съюзници на Украйна се стремят да изградят внушителни въоръжени сили, които ще продължат да се подготвят за конфронтация с Русия в обозримо бъдеще. Още: Тръмп се "зарекъл", че Путин няма да нападне НАТО, докато той е президент
Превод: Ганчо Каменарски
