Руската Дума одобри проектозакон, който позволява изсичането на дървета дори в защитените зони около езерото Байкал. Спорният закон може да нанесе необратими щети на уникалната екосистема на сибирското езеро, съобщиха експерти и активисти пред The Moscow Times. Байкал е обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1996 г. и е признат за най-забележителния пример за сладководна екосистема на планетата. Най-голямото сладководно езеро в света по обем, Байкал е едновременно свещено за местното население, живеещо около него, и популярна дестинация за екотуризъм, но екосистемата му е изправена пред нарастващи заплахи през последните години.
„Мисля, че измененията са направени за развитието на големи туристически проекти, които... са безсмислени и губещи“, казва Кристиан Ринчинов, екологичен активист, работещ с местни активисти и местни организации с нестопанска цел в република Бурятия. „Хората идват на Байкал заради дивата природа и уникалната му култура, не искат да видят голям хотел и бетонен насип там. Уникалната територия, която привлича хората на първо място, се унищожава“, каза Ринчинов пред The Moscow Times.
Още: Това сладководно езеро е най-дълбокото в света - 1642 м. дълбочина
Ако бъде приет като закон, законопроектът ще позволи санитарна сеч - метод за управление на горите, насочен към минимизиране на въздействието от нашествията на насекоми, горските пожари и други природни смущения, върху 75 парцела земя с обща площ от 762 хектара, които според руските законодатели ще бъдат използвани за изграждане на пътища, пречиствателни станции за отпадъчни води, комунална инфраструктура, кафенета, ресторанти и обществени тоалетни. Нещо повече - от дървесината се планира изработването на китайски клечки за храна и други изделия за хранително-вкусовата промишленост.
Кой печели от закона?
Един от бизнесите, които биха могли да извлекат големи ползи от законопроекта, е Sable Mountain, ски курорт, собственост на магната Олег Дерипаска, който се намира в непосредствена близост до най-голямата горска площ, където ще бъде разрешена сечта, показва разследване на екологичния новинарски бюлетин Kedr Media. Наблюдатели смятат, че разчистените площи биха могли да бъдат използвани за разширяване на съоръжението и евентуално за изграждане на допълнителна ски писта, въпреки че пресслужбата на En+ Tourism Infrastructures, официално обявен собственик на курорта, отрече тези планове.
Миналата година, само две седмици след като „Грийнпийс Русия“ алармира за катастрофалните последици, които предложеният закон ще има за Байкал, Якубовски се опита да накара организацията да замълчи и призова руското Министерство на правосъдието да я разследва за съответствие с руския закон за „чуждестранните агенти“. Въпреки че „Грийнпийс“ избегна определянето им като „чуждестранен агент“, руските власти обявиха групата изцяло извън закона през май с етикета „нежелан“ – ход, също предприет от Якубовски.
Още: Къде се намира най-голямото езеро в света
Според разследването на Кедр, Якубовски може да е имал лична мотивация за приемането на законопроекта. Съпругата му Олга Якубовская е собственик на Baikal Construction and Development Group – компания за недвижими имоти, която би могла да реализира големи печалби от строителни проекти в прясно обезлесени райони.
Спорният закон получи подкрепата и на губернатора на Иркутска област Игор Кобзев и на ръководителя на Бурятия Алексей Циденов. „Не можем да изсичаме гората, не можем да ловим омул [рядка риба, произхождаща от Байкал], не можем да се занимаваме с туризъм. Как се предполага, че ще живеем?“, каза Циденов миналия месец на подкрепен от правителството митинг в подкрепа на закона, на който десетки хора се събраха в регионалната столица на Бурятия, Улан-Уде.
Липса на пътища и елементарна инфраструктура в района
Много от над 80-те села по бреговете на езерото Байкал наистина страдат от остра липса на основна инфраструктура, като например адекватно павирани пътища и канализационни системи. „Всеки, който е бил на Байкал, знае, че дърводобив от такъв мащаб не е необходим за развитието на инфраструктурата“, каза Ринчинов, отбелязвайки, че вече има достатъчно изоставена земеделска земя и други пусти райони, за да се изгради местна инфраструктура. „Горите около Байкал са много важни не само заради красотата си, но и защото тези екосистеми осигуряват вода за голямото езеро“, добави той.
Още: Мистерията около изгубеното злато на Русия
Бреговете на езерото Байкал са родните земи на местните народи бурят, евенк, хамниган и тофа. Повечето от тях имат силна духовна връзка с езерото и околностите му, а в горите на Байкал се намират и редица свещени предмети, като например светилища на обоо – места за поклонение на местни духове, срещани в редица тюрко-монголски култури. „Самата девствена територия е част от мирогледа на тези хора“, каза Ринчинов. „Унищожаването на природните ландшафти... по същество е и нарушение на правата на коренното население, но, за съжаление, не са записани в руското законодателство.“
Сред положителните характеристики на закона, изтъквани от неговите поддръжници, са разпоредбите за изграждане на съоръжения за смекчаване на свлачищни последици в разчистени райони и „компенсиране“ за всяко отсечено дърво чрез засаждане на пет други на негово място. „Районът около Байкал има пасища, склонове на степта, гори и територии, разработени от хората... Къде в това уравнение е мястото да се засади едно дърво на всеки пет? Означава ли това да се засаждат дървета в степта или какво?“, пита екологичният активист Евгений Симонов, координатор на международната коалиция „Реки без граници“. Симонов каза, че предложението за съоръжения за смекчаване на свлачищата – ако бъдат изградени въпреки широко разпространената корупция, е единственото положително нещо, очертано в законопроекта.
И все пак не всички експерти заявиха, че виждат предложените промени в закона за защита на езерото Байкал като в крайна сметка зло. „Разбира се, ако питате мен, бих предложил целият Байкал да бъде защитена зона... но разбирам, че това е просто невъзможно“, каза Александър Софронов, старши изследовател в Института по география „В. Б. Сочава“ към Сибирския клон на Руската академия на науките.
Още: На обиколка в Иркутск и първия ледоразбивач в света със Six-A
„Ако търсим баланс между развитието на туризма... и опазването на езерото Байкал, тогава ще трябва да пожертваме някои елементи от екосистемата на езерото“, каза Софронов пред The Moscow Times. Той смята, че пристигането на големи инвеститори, които имат интерес и средства да се грижат по подходящ начин за бреговите зони, би могло, напротив, да има положителен ефект върху Байкал. „В момента местните жители, които живеят и почиват на бреговете, се отнасят към околната среда по съмнителен начин“, смята Софронов.
Въпреки че повечето експерти очакваха законопроектът бързо да премине през второ и трето четене в Думата миналия месец, законодателите неочаквано решиха да отложат тези гласувания за есента и вместо това да проведат публични изслушвания през юли и август. „Планираме да проведем срещи с жителите на Иркутска област и република Бурятия и да обсъдим законовите предложения“, каза Дмитрий Кобилкин, председател на Комисията по екология на Държавната дума.
Това е втората – макар и може би временна – победа на екологични активисти, учени и местни жители, които се противопоставят на промените в законовата защита на околната среда на Байкал. Когато беше внесен за първи път миналата година, първоначалният законопроект заплашваше до 68% от горските площи на Байкал, позволявайки санитарна сеч до 2030 г.
„Тази [версия на] закона е тъжен триумф на компромиса. Тя [сега] съдържа списък с конкретни обекти, където могат да се извършват вредни действия“, каза експертът Симонов пред The Moscow Times. Той заяви, че според него публичните обсъждания на закона са формална процедура, тъй като правителството досега не е предоставило необходимите експертни оценки и други документи, в които да се описват подробно предложените промени. „За съжаление, това е просто измъкване, неподкрепено от валидни процедури“, каза Симонов.
