На Запад някога знаехме как да играем мръсно – по време на Студената война го правехме майсторски. Днес сме оставили сивата зона и хибридната война на Русия и тя печели информационната война. В наши дни Европа се гордее, че играе по правилата, но точно това може да се окаже ахилесовата пета на демокрацията. Това пише колумнистът на The Guardian Джоузеф Пиърсън в своя статия.
Берлинският въздушен мост - полуистината, с която Сталин бе спрян
Да играеш мръсно беше прерогатив на Запада. Сега позволяваме на Москва да ни победи в нашата собствена игра, пише той, и посочва като един от най-ярките примери на тази игра, използвана от Запада, историята за берлинския въздушен мост - митът, създаден по време на Студената война, който изпълни перфектно ролята си, за да бъде спрян Сталин.
Още: Не 3 дни, а 2 години: В Русия ще мислят как да обучават убийците си от СВО да преподават морал
През 1948-1949 г. Западът тръбеше за берлинския въздушен мост - най-големият хуманитарен въздушен мост в историята, по който западните страни снабдяваха Берлин с всичко необходимо, защото той бе "под обсада". Това бе завладяващ разказ за гладуващи цивилни, но дали бе истина? Не, не беше или по-точно бе истина само отчасти. Но въпреки това берлинският мост се превърна в символичната победа на Запада в Студената война. Толкова добре изпълнен замисъл, че в Обединеното кралство и досега учениците учат в учебната си програма как Сталин е блокирал Берлин и жителите му са били на ръба на гладната смърт.
Тогава на Запад течеше мощна информационна кампания за берлинския въздушен мост - по радиостанция RIAS (предшественикът на финансираните от ЦРУ "Радио Свобода" и "Радио Свободна Европа"), по британските културни мисии като "Шекспир сред руините", по американските библиотеки и образователни програми.
Въздушният мост струваше близо 3 милиарда долара в днешни пари и беше необходима история, която да се спечели обществената подкрепа. Така бе създаден митът, че Берлин е блокиран, сухопътните пътища са отрязани, а жените и децата гладуват.
Истината е, че да, имаше въздушен мост, но нямаше никаква блокада на Берлин.
"В Националния архив в Кю открих документи от 1948 г., в които британското външно министерство изрично заявява: "Берлинската блокада не е обсада" и че "придвижването на германски граждани в и извън града е възможно по всяко време", включително за доставки на храна. Въпреки това пресата активно популяризира "мащабна и сензационна история за използването на въздушна сила за хуманитарни цели". Държавният секретар на САЩ Джордж К. Маршал телеграфира, призовавайки за "пълно използване на настоящите пропагандни предимства на нашата ситуация", за да се подчертае "съветската отговорност за надвисналия глад за цивилното население", пише Джоузеф Пиърсън.
Правилно ли беше да се заблуждава обществеността през 1948-1949 г.? Не. Постигна ли целта си – да получи пълна обществена подкрепа в САЩ и Обединеното кралство? Да. Нещо повече, берлинският въздушен мост помогна на Хари Труман неочаквано да спечели преизбиране през ноември същата година, посочва авторът.
Днес Западът действа меко и... губи пред руската дезинформация
Европейските демокрации се гордеят с това, че са по-честни от Русия (и даже от САЩ). Прозрачността на информацията, фактите, доказателствата - всичко това изгражда доверие. Западните медии трябва да са по-добри от фабриките за фейкове и от ботовете. Пък нали и случващото се в Русия и така е достатъчно ужасяващо – няма нужда да го доукрасяваме. Това днес е мисленето на Запад.
Още: Русия върти сделки с имоти в България: Кой и как е отговорен да приложи санкциите на ЕС?
Но именно заради това Западът загуби информационната война срещу Русия, пише Пиърсън. И добавя, че според него Западът трябва да се върне към методите си от времето на Студената война.
Днес радиостанции и информационни агенции, създадени за излъчване към Източна Европа, са под атака - Доналд Тръмп, например, се опита да затвори Радио "Свободна Европа".
Британските министри с основание са обвинявани в бездействие, тъй като финансирането на меката сила, включително на Британския съвет, е застрашено. Неговият германски еквивалент, Гьоте-институт, също губи финансиране. В САЩ Центърът за глобално ангажиране (Global Engagement Center), създаден през 2016 г. за развенчаване на дезинформацията, бе закрит от Тръмп по-рано през тази година.
Европейски структури като EEAS (Европейска служба за външна дейност) и East StratCom Task Force са фокусирани предимно върху наблюдение на заплахите, а не върху офанзивни действия. Както отбелязва Кралският институт за обединени служби (RUSI), Западът "не успява да разработи смислен отговор и да засили публичните комуникации, за да се противопостави на руската дезинформация".
Още: Русия несъмнено е най-слабата суперсила в света: Американски дипломат
Руските фабрики за тролове днес трябва да бъдат спряни
Днес Русия иззе прерогативите на Запада в информационната война и печели не само в Европа, но и в Глобалния Юг. Фабриките за тролове, кибератаките, дийпфейковете и кампаниите с фалшиви новини – например за "мръсни бомби" и "биолаборатории" в Украйна – оформят общественото мнение в региони, където Западът е загубил моралното си превъзходство. Путин нарича методите на Запада "опасна, кървава и мръсна игра", но той просто проектира собственото си поведение. Защото той е този, който играе тази игра, пише авторът.
"Какво би означавало "да играеш мръсно" днес? Това би означавало да действаш със същата решителност и енергия, с които Западът се изправи срещу Сталин – и спечели. Това би означавало предприемане на решителни мерки, подобни на случаите, когато ЕС спря излъчванията на руските пропагандни канали RT и Sputnik през 2022 г. или когато Киберкомандването на САЩ атакува руската фабрика за тролове Internet Research Agency през 2018 г., за да предотврати намеса в изборите. Това би означавало по-голямо използване на хакери, тъй като почти нищо не се чува за "западни киберпобеди" срещу Русия – но пък може би защото те просто "вдигат по-малко шум"?"
"Докато Русия изстрелва разузнавателни дронове и тества сигурността на европейските граници, ние си губим времето в тревоги, а не в контранастъпление.
Още: Путин вдига смъртоносните залози за НАТО с гангстерска усмивка, а Запада се огъва от нерешителност
Основното нещо, което загубихме от времето на берлинския въздушен мост, когато САЩ и Великобритания за първи път в мирно време изляха пари, информационно влияние и военна мощ в Европа - това е бойният дух. Тогава успяхме да сдържим Сталин със забележителна твърдост и с една, макар и не съвсем правдива, но дяволски добра история. Добре е, че станахме по-честни. Лошо е, че загубихме волята си за борба. Твърде много хора изглеждат уморени и разочаровани, за да защитават преимуществата на демокрацията. Ето защо, когато става въпрос за (дез)информация, руснаците с право могат да кажат: "Ние печелим", заключава Джоузеф Пиърсън.
