България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина плюс повод за гордост за всеки българин.
Сред имена като Иван Вазов, Алеко Константинов, Елисавета Багряна, Дора Габе има и куп други, които са забравени. Сред тях е и първата българска поетеса, наградена с чехословашки орден. Това е Люба Касърова.
Ранни години
В нейните вени тече кръвта на два славянски народа, а тя самата прекарва живота си между трети, но в нейното сърце България остава отечеството любимо. Люба Касърова е потомка на известния чешки учител по математика и немски език Франтишек Сплитек и на учителката по френски език Корнелия Волковская, която е от руски произход. Под влияние на разказите на дъщерята на Димитър Миладинов - Царевна Миладинова, за живота на българите от Македония, останали в пределите на Турция, родителите на Люба се преместват в Солун. Там на 2 януари 1884 г. се ражда Люба (Либуше). Тя има по-малки брат и сестра - Владимир и Олга. Трите деца на семейството са кръстени в Православната българска църква, въпреки че бащата е католик.
Още: Поетът, оставил едни от най-чистите и изящни стихове в българската лирика
След напускането на Солун семейството се установява за кратко в София и Габрово, а след това се премества в Пловдив. През 1901 г. Люба заминава за Прага, където учи пиано в Консерваторията. Нейни учители са Карл Хофмайстер и Йозефина Напръсткова. Паралелно с обучението си в Прага тя се записва като студентка в Карловия университет и посещава лекции по чешки език. В Прага Люба живее в дома на писателката Анешка Чермакова-Слукова. Климатът в Прага не понася на Люба и тя се завръща в България. След завръщането си започва работа като учителка по литература в Пловдивската гимназия. По това време Люба посещава кръжока на съпругата на Димитър Благоев - Вела Благоева.
Първи публикации
Още: Най-самобитният български поет, отказал да пише под диктовка на властта: "И сърцето най-сетне умира"
През 1906 г. Люба се омъжва за известния адвокат д-р Христо Касъров, който още при запознанството си с нея остава запленен от нейния чар и силно духовно излъчване. Двамата стават родители на малката Людмила. Но мирът в семейството на Люба е нарушен от Балканските войни и Първата световна война. Семейство Касърови се премества в София през 1920 година. В столицата Люба влиза още по-дълбоко в литературните среди и разкрива напълно творческия си талант. Тя започва да публикува свои оригинални стихове в списанията "Хиперион", "Завети", "Вестник на жената". Паралелно с творческата си дейност Люба активизира още повече и своята обществена дейност.
Първата българска писателка, наградена с чехословашки орден
Малко след пристигането си в София, тя става член на дружеството "Българо-чехословашка взаимност", основано през 1918 година. През 1922 г. Касърова става негов секретар. При многократните си посещения в Прага по това време, разчитайки на личните си контакти, Касърова предприема действия за изчистването на образа на България особено след убийството на Райко Даскалов в Прага на 26 август 1923 година.
Най-големи резултати постига временният дамски комитет, с председателка Христина Морфова и воден от Люба Касърова, по време на срещата с жени с представителки на чешкия елит и политически среди.
Заради големия си принос и важната роля, която изиграва в "Българо-чехословашката взаимност", на 17 януари 1927 г., Люба Касърова получава официално признание. Тя е наградена с чехословашкия орден "Белия лъв", ІІ степен за заслуги към държавата. Касърова е сред първите общо 6 на брой българи, получили чехословашко държавно отличие.
Още: Патриархът на българската войска: Отявленият русофоб, който се разправи с проруските превратаджии
Творчество
В началото на Втората световна война поетесата се разкъсва между радост и тъга. Докато страда за съдбата на чешкия народ след събитията в Мюнхен, тя се радва и за връщането на Южна Добруджа в пределите на България. Чувствата си от този период Касърова изразява в поредица от стихове, публикувани в периодичния печат ("Европо!", "Наистина възкръсна").
Касърова е автор на стихосбирките: "Люлякови люлки (1930), "В съня на новороденото"(1932, "Птицата феникс" (1933), "Гласове" (1937), "Какво ми нашепва музиката" (1941).
Друга голяма заслуга на Касърова са преводите на български на творбите на известни чешки автори - Божена Немцова, Каролина Светла, Елишка Краснохорска.
