България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Елисавета Карамихайлова е една от тези българки. Тя е първата жена, която е хабилитиран преподавател в Софийския университет, също така пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в университета и на Лабораторията по радиоактивност към Физическия институт на Българската академия на науките. Елисавета Карамихайлова е една от 23-те жени учени в света, занимаващи се с изследването на радиоактивността.
Биография на Елисавета Карамихайлова
Тя е родена през 1897 г. във Виена в семейството на Иван Карамихайлов и съпругата му Мери Слейд, която е англичанка по произход. След като Иван Карамихайлов се завръща в родината си, той започва да упражнява професията си на хирург. Практикува в новосъздадената софийска болница „Червен кръст“ - днешната болница „Пирогов“.
Още: Най-тъжният български актьор, превърнал се в легендарен комик: Любимец на хората и враг на властта
През 1917 г. Елисавета завършва Първа софийска девическа гимназия. Будните учители я запознават с феминисткото движение. Решена да не се подчинява на обществените догми за ролята на жената, докторската щерка заминава за Виена. Там тя завършва физика и математика и получава докторска степен.
Знанията и уменията на Елисавета смайват всички нейни връстници и преподаватели. Под ръководство на Карл Пшибрам през 1921 г., тя започва да работи върху радиолуминисценцията в Института за радиеви изследвания. Благодарение на страстта си към физиката и на знанията си, Елисавета успява да се наложи като експерт пред десетки мъже, които отричат възможността жените да реализират пробив в научния свят. Противно на всички догми, Елисавета Карамихайлова продължава изследванията си дори на още по-високо ниво, но вече като магистър, завършил Кеймбриджкия университет.
Карамихайлова не остава незабелязана и е поканена да се присъедини към учените от Виенския радиологичен институт, който е сочен за "меката" на жените в радиохимията. Трудовете на българката, писани през този период, са многократно цитирани.
През 1931 г. българката публикува статия заедно с Мариета Блау. В нея двете жени съобщават, че полоният излъчва не само алфалъчи, но и се отличава със слабо по интензитет, но за сметка на това силно проникващо гамалъчение. По-късно на базата на това откритие, Дж. Чадуик открива електронеутрални частици, наречени неутрони. На Дж. Чадуик е присъдена Нобелова награда за това.
Завръщането на Елисавета Карамихайлова в България
Елисавета отказва възможностите за успешната кариера и световна слава в чужбина и се завръща в София, водена от родолюбието си и желанието да допринесе за развитието на науката у нас. С оглед на това че е жена, следва упорита борба от нейна страна за признаване на трудовете ѝ. Карамихайлова прави два опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет, но те не са увенчани с успех. Докато търси признание от научните среди в родината, домът ѝ в София е превърнат в лаборатория. Там тя не само прави изследания, но и дава съвети и работи по научните си трудове.
Още: Българската Мадона: Майсторът, който ни остави най-емблематичните портрети на българката
През 1939 г. Елисавета започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност. След дълга и трудна битка тя става първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет.
Но Елисавета Карамихайлова се посвеща не само на науката, но и на народа. С помощ от роднини и лични средства тя закупува къщата, намираща се на столичната улица „Кракра“ 11, която днес е известна като Дом на архитекта. Карамихайлова трансформира втория етаж на сградата като го превръща в клиника, където работи с малък екип и лекува бедните напълно безплатно.
Елисавета Карамихайлова става пример сред жените на новото време. Научните ѝ трудове са публикувани от авторитетни издания в Англия, Америка, Италия и Франция. Нейни колеги от чужбина се допитват до нея за всякакъв тип физични изследвания.
Още: Живописец, сценограф, поет: Българинът, който изгради основите на националното ни радио
Но след преврата на 9 септември 1944 г., комунистическият режим ѝ забранява участието в международни научни конференции. Напълно се спира и кореспонденцията ѝ със западния свят. В периода 1951-1954 г. дори са направени опити за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет. Физици от университета не позволяват тя да загуби работата си, но последните години от кариерата си прекарва във Физическия институт на БАН.
До сетния си дъх тя предава знанията, които има. Всичките си знания, материали и пособия тя завещава на Българска академия на науките. Домът и имуществото си Елисавета Карамихайлова завещава на държавата.
