България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Тота Венкова, която е не само първият български дипломиран лекар, но и сред най-големите благодетели на България. "Лекарка за болните, приятелка на бедните, майка за безпризорните" - с тези думи я описва Михаил Теофилов.
Биография на Тота Венкова
Тя се ражда през пролетта на 1855 година в семейството на Мария и Венко Чехларови от Габрово. Тота остава сираче в ранна детска възраст и се сблъсква с тежкия живот в поробена България. През 1873 г. Тота успява да завърши първи випуск на Габровското петокласно девическо училище с помощта на Благотворителното женско дружество „Майчина грижа“. Девойката завършва с пълно отличие и веднага след завършването си започва работа като преподавател в основен курс в същото училище.
Още: Българският писател, обвинен във великобългарски шовинизъм, който си отиде като отшелник в манастир
По време на Руско-турската освободителна война всички училища са превърнати в лазарети (специализирани военно-медицински заведения). Именно там Тота постъпва като самарянка и открива призванието си – тя решава да посвети живота си в помощ на болни и страдащи хора. Трудолюбието и старанието на младата Тота не остават незабелязани - руски военен лекар ѝ предлага да кандидатства за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество за придобиване на необходимите познания в областта на медицината. С негова помощ Тота получава стипендия.
С трепет в сърцето и голямо вълнение тя заминава за Санкт Петербург. Но трудностите в живота на сирачето Тота не свършват - на крачка от сбъдването на мечтата си тя е принудена да се завърне в България заради здравословни проблеми.
Но Тота не позволява и на тази трудност да я сломи. Повторно заминава за Санкт Петербург през 1883 година със стипендия от Министерство на народната просвета. През 1886 г. тя става първият български дипломиран лекар. Завръща се в родината, за да практикува професията си.
Отдадена напълно на професията си, с куфарче за спешна помощ в ръка, Тота обикаля София, Велико Търново, Русе и Варна, за да помага на нуждаещите се. Венкова напълно се отдава на професията си и не създава свое семейство.
Още: Българската писателка, чийто живот е белязан от скандална любов, разграбен архив и мистериозна смърт
През 1893 година специализира в Санкт Петербург, а след това заминава за Виена, за да специализира акушерство и гинекология. Завръщайки се в България, основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в София. До 1900 г. Тота Венкова работи като училищен лекар в Софийска девическа гимназия.
След държавната работа Венкова работи на частна практика в дома си, но в повечето случаи оказва медицинска помощ безвъзмездно.
Тота Венкова умира на 23 декември 1921 година. Тя завещава всичко, което има, на България - дарява 40 000 лева на Софийския университет. Венкова прави и дарения по 500 000 лева всяко на Искрецкия санаториум и на Габровското девическо училище. Болницата в нейния роден град Габрово носи нейното име.
За призванието си да служи на народа като лекар и учител Тота Венкова казва: "Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа: учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар занаятчия…"
