България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Тонка Обретенова - революционерката, която дава двама сина за Освобождението на България.
Биографични данни
Тонка Тихова Обретенова, по-известна като баба Тонка, е родена през 1812 г. в русенското село Червен. Тази славна българка участва в националноосвободителната борба. Тя оказва не само значителна организационна, но морална и финансова помощ на Русенския революционен комитет. Домът на баба Тонка се превръща е сигурно убежище на революционните дейци. В историята тя остава като съратник и доверено лице на Васил Левски.
Още: Братята от Панагюрище, открили съкровището, пред което Рокфелер пада на колене
Всичките деца на Тонка Обретенова - 5 синове и 2 дъщери участват в делото за освобождението на поробената родина.
“Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!“, казва баба Тонка - думи, с които трябва да се гордее всеки българин и думи, които показват, че тази велика българка не трябва да бъде забравяна.
Петър и Ангел Обретенови - синовете на баба Тонка са четници от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Другият син на баба Тонка - Никола Обретенов е централна фигура в Русенския частен революционен комитет. Той участва в четата на Христо Ботев. Георги Обретенов пък е четник в четата на Стоил войвода. Той участва в Старозагорското въстание. Атанас Обретенов помага в преноса на оръжия и кореспонденцията на комитета.
Още: Българският писател, убит без съд и присъда след преврата през 1944 г.
Двете дъщери на баба Тонка - Петрана и Анастасия също са изявени революционерки. През 1875 г. Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета. Анастасия Обретенова е съпруга на революционера, писател и публицист Захари Стоянов. В своите “Записки по българските въстания” той разказва за баба Тонка и с разказите си обезсмъртява името и делото на тази велика българка в народната памет.
Трагедиите в живота на Тонка Обретенова
Тонка Обретенова овдовява рано, но въпреки грижите за децата и мъката от смъртта на съпруга ѝ Тихо Обретенов, тя нито за миг не се отказва от делото си. През 1867 г. Петър Обретенов постъпва в Българската легия в Белград. Година по-късно заедно с по-големия си брат Ангел той участва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Петър Обретенов загива в сраженията. Брат му Ангел е заловен и заточен в Мала Азия. Една от най-трагичните, но и най-достойните постъпки на баба Тонка, е нейното дело при разбиването на четите. Благодарение на нея обесените бунтовници са погребани според християнските традиции, а черепът на Стефан Караджа е укрит и става национална реликва.
Захарий Стоянов пише, че когато през 1878 г. нейните синове и другарите им се завръщат от заточение, баба Тонка ги посреща с тази светиня. През 1875 г. в борбата се включва още един от синовете на баба Тонка - Георги Обретенов, който също загива.
Никола Обретенов, който е сред Ботевите четници, е заловен и заточен в Мала Азия след разгрома на четата. За по-малко от 8 години четирима от синовете на Тонка Обретенова дават младостта или живота си в името на българската свобода.
Тонка Обретенова умира на 27 март 1893 г. Днес нейното име носят село в Община Попово, област Търговище, Математическата гимназия в Русе, както и залив на о-в Ливингстън в Антарктида.
Още: Скромният милионер от Свищов, завещал 5 млн. златни лева на България
