България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е и Пенчо Георгиев - талантливият български художник сценограф на Народния театър, чийто живот приключва едва на 40 години по изключително нелеп начин. Той остава значително творческо наследство на страната ни, сякаш е предчувствал, че твърде рано ще се сбогува с живота.
Биография на Пенчо Георгиев
Пенчо Георгиев е роден във Враца на 1 февруари 1900 г. Още на 12-годишна възраст животът му поднася тежък удар - той остава сирак, губейки баща си в Балканската война. След края на Първата световна война той постъпва в Художествената академия в София.
Приет е в класа по приложни и декоративни изкуства на изтъкнатия творец и декоратор проф. Стефан Баджов. Талантът му не остава незабелязан от професора. Впечатлен от дарбата му, той го напътства в работата му и по-специално в сценографията. След дипломирането си Пенчо Георгиев започва работа като сценограф в Софийската народна опера.
Още: Една от най-изтънчените дами на българския театър и кино: Малцина знаеха и за другата ѝ дарба
Още с първата си изява той прави впечатление на публиката в Народната опера. Младият талант прекарва три сезона в театъра в Русе, където окончателно оформя своя сценографски почерк.
Творчество
Пенчо Георгиев оставя богато творческо наследство с творбите - „На смъртния одър", „Към пазара", „Задушница", „Прощаване", „Дунавски рибари", „Продавачи на птички", „Безработен", „Скитник", „Кабаре", „Орач", „Люлчина песен", „Орачки", „Погребение" и много други. Прави илюстрации към произведенията на не един български автор, както и към творби на Максим Горки. Илюстрира детски книжки и учебници.
Корица на книгата „Сватбата на мишока Мики” (1935) на писателя Николай Фол, илюстратор Пенчо Георгиев. Снимка: Wikipedia
В периода 1927-1929 г. Георгиев твори активно в Русе като именно тогава създава своите най-запомнящите се творби чрез темперна и акварелна техника - „На смъртния одър", „Към пазара", „Задушница", „Прощаване", „Дунавски рибари". Към днешна дата повечето от тях са изложени в Националната художествена галерия.
През 1929 г. талантливият художник заминава за Париж. До 1932 г. (според други изследвания до 1934 г.) той работи заедно с прочутия декоратор Пол Лоран в ателието му. Във френската столица неговата творба „Орач" впечатлява експерти и ценители на изкуството. Творбите му „Продавачи на птички", „Безработен", „Скитник", „Кабаре" намират място в светските рубрики на парижките печатни издания. Декорите му за постановки в Руската опера в Париж заедно с големия руски художник Константин Коровин, също оставят следа в историята.
Още: Царицата на комедията: Голямата българска актриса с малките роли
След завръщането си в България Пенчо Георгиев създава повече от 30 сценични оформления за сцената на Народния театър и Операта. Най-ярка следа оставят постиженията му в „Иванко", „Хубавата Елена", „Хамлет", „Янините девет братя", „Саламбо". С последните три постановки България се представя достойно на Шестото триенале на сценографията в Милано през 1937 г. Представянето на страната ни е отразено в италианската преса.
„Задушница” (1927). Снимка: Wikipedia
Пенчо Георгиев посвещава последните 6 години от живота си на трескава живописна дейност. Творбите му „Люлчина песен", „Орачки", „Погребение" са създадени именно през този период, както и илюстрациите му към романите на Максим Горки „Майка" и „Тома Гордеев".
Земният път на Пенчо Георгиев приключва на 2 април 1940 г. Тогава София е разтърсена от трагичната вест, че известният творец е паднал в шахтата на един от сценичните асансьори на Народния театър. Художникът умира на място.
Още: Първата "госпожа" в София преди Освобождението, завещала всичко на църквата "Св. Неделя"
