България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Славка Денева е една от най-самобитните български художнички на XX век. Приживе остава сравнително непозната, но днес е призната като голям майстор на живописта.
Биографични данни
Още: Бунтът на снахата на Вазов: Ексцентричната Елисавета, първа дръзнала да рисува голи тела от натура
Славка Денева е родена на 1 юли 1929 г. в София. Дъщеря е на известния български художник Борис Денев и на Мара Денева.
През 1947 г. постъпва в Държавната художествена академия (днес Национална художествена академия), където учи при Дечко Узунов и Панайот Панайотов.
Не успява да се дипломира, тъй като дипломната ѝ работа е отхвърлена от академичния съвет през 1953 г. Това силно повлиява на професионалния ѝ път, но тя продължава да работи като художник на свободна практика.
Творчество
Още: Прокудената художничка: Отречена в България, тя ни прослави в Южна Америка
Славка Денева рисува главно портрети, пейзажи, натюрморти, интериори. Стилът ѝ се отличава със силна психологическа дълбочина и ярък, но премерен колорит. Излиза извън каноните на социалистическия реализъм.
Характерно за нея е, че почти никога не подписва творбите си, не датира и не озаглавява картините си, което днес значително затруднява изследователите.
Изкуствоведът Весела Христова – Радоева казва за нея:
"Тя беше самата чистота. Имаше страхотно излъчване, несравнимо с нищо. Вглъбена, носеше бремето на таланта, същевременно бидейки по детински наивна и искрена. Вълненията и суетите на хората ѝ бяха чужди. Знаеше, че малцина ще разберат света ѝ и изглежда не ѝ пукаше от нищо, защото беше много свободна, много весела и страхотно спокойна."
Снимка: Facebook/Художествена галерия "Димитър Добротич"
Признание
Заради независимия й творчески подход и политическата съдба на семейството й тя не получава широко признание приживе. Участва в няколко общи изложби, но първата ѝ самостоятелна изложба е организирана едва през 1994 г., десет години след смъртта ѝ.
Днес нейни произведения се съхраняват в Националната художествена галерия, в Софийска градска художествена галерия, в художествените галерии в Пловдив, Плевен, Сливен и Перник.
Изключително скромна, за нея най-важен е бил самият процес на рисуване, а не публичното признание. Затова голяма част от творбите ѝ остават в ателието ѝ и стават достояние на публиката едва след смъртта ѝ.
Снимка: Facebook/Художествеа галерия "Борис Денев" - Велико Търново
Снимка: Facebook/ЖИВОПИС/ART/ MUSIC
