България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е една забравена българка, която напълно е заслужила да бъде пример за съвременната жена - тя е образована, красива, талантлива, амбициозна и се отличава с изключително съвременните си възгледи за времето, в което живее. Елисавета Георгиева Консулова-Вазова е първата българска художничка, престрашила се да нарисува голо тяло. Но безспорният й талант не е единственото, което можем да си спомним днес за нея. Нейната автобиография е повече от впечатляваща.
Биографични данни
Елисавета Консулова-Вазова е родена в Пловдив през 1881 г. Освен необичайното си за онова време образование, тя има модерен брак. Елисавета е съпруга на Борис Вазов - най-малкия брат на писателя Иван Вазов. Тя е майка на известната художничка Бинка Вазова. Сключвайки брак с Борис Вазов, Елисавета прави нещо, което е немислимо за онова време - тя запазва и моминската си фамилия Консулова.
Още: Красива, но унизена: Българската поетеса, която остана в сянката на своя съпруг
Въпреки времето, в което живее, тази будна българка се отличава със своята възприемчивост към новото и чуждото. Свободолюбивата Елисавета живее според своите възгледи и открито заявява таланта си - и всичко това се случва в България в периода преди Първата световна война.
Талантливата млада дама учи в Държавното рисувално училище и завършва специалност живопис във втория випуск в класа на Ярослав Вешин. Още тогава будната Елисавета изразява непримиримостта си по отношение на дискриминацията, която се налага на жените по време на обучението им - те не са допускани до вечерните актове за рисуване на голо тяло. Възмутена от това, Елисавета си позволява да протестира пред проф. Иван Мърквичка, който е директор на учебното заведение. Младата художничка успява да го убеди в необходимостта от въвеждане на промени в учебния план. Тя успява да извоюва разрешение и за жените да рисуват от натура вместо по гипсови модели. Самата Елисавета става първата българска художничка, нарисувала голо тяло от натура.
По-късно талантливата художничка специализира портретна живопис в Мюнхен при проф. Хайнрих Книр.
Снимка: принтскрийн/YouTube/gtsenov
Още: От Евксиноград до Австрия: Талантливият създател на Морската градина в Бургас
Подкрепа във всяко начинание тя получава от своя съпруг. Борис, който завършва право в Париж, винаги подкрепя ексцентричната си съпруга. Тя отглежда и трите си дъщери по начин, за който никой у нас не знае по онова време. Вместо с дълги коси и трите момичета са късо подстригани и се обличат в широки дрехи. Също така всяка от трите дъщери на Елисавета и Борис има собствена стая. Елисавета пътува с малките си дъщери до Германия. В преследване на художническата си кариера тя ги оставя в интернат в Мюнхен.
През 1926 година семейството се премества в Прага след като Борис Вазов заема поста на пълномощен министър в Чехословакия. Там Елисавета остава впечатлена от грижите, полагащи се за повишаване на домашната култура на жените и решава да пренесе този модел в България, започвайки да издава собствено списание. Талантливата художничка е водена от мисълта, че българската жена трябва да бъде улеснена в грижите за дома и децата, за да има време за собственото си духовно развитие.
Тя сбъдва мечтата си и започва да издава списание "Беседа". По-късно променя наименованието му на "Дом и свят". Изданието е високо оценено от Министерството на народното просвещение и на Министерството на промишлеността и труда. Но след Деветосептемврийския преврат издаването му е преустановено.
Постижения и награди
Елисавета Консулова-Вазова е основател и член на дружество "Родно изкуство". Тя се изявява редовно в изложбите на Дружеството и в тези на Дружеството на жените художнички. През 1919 година прави първата си изложба в София. Това е и първата самостоятелна изложба на жена художничка в България.
Следват още изложби - в Прага през 1931 г., в Пилзен и Братислава през 1932 година, в София през 1934 и 1956 г.
Тя се изявява и като художествен критик. Пише по въпросите на българското и европейското изкуство. Сътрудник е на списанията "Художник" и "Изкуство". Също така образованата Елисавета владее няколко езика и работи като преводач.
Снимка: принтскрийн/YouTube/gtsenov
Портретът е основен жанр в нейното творчество. Повечето от нейните произведения са рисувани на открито. Техниките, които предпочита, са пастел, маслени бои и акварел. За част от картините, които рисува, ѝ позират Иван Вазов, Стоян Михайловски, Христо Стамболски, Добри Христов, Александър Божинов, Кирил Христов, арх. Атанас Донков, Драгомир Казаков, Елена Хранова, Марта Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев. Елисавета рисува и много натюрморти.
През 1961 г. Елисавета Вазова е удостоена с орден "Кирил и Методий" - първа степен. Тя умира в София през 1965 г. на 84-годишна възраст.
Още: Първата българска композиторка: Оперната прима, свалена от сцената след абдикацията на Фердинанд
