Срещаме се с Мария Пеева в един топъл майски следобед, сред шума и емоцията на абитуриентите пред Народната библиотека. Докато зрелостници позират за снимки и празнуват новото начало, тя говори за друго начало. Tова на една история, която скоро ще поеме по своя собствен път към читателите под писмена форма и в Storytel. Поводът е новият ѝ роман „Вуду“ – книга, която обещава мистерия, обрати и неочаквани срещи между наука, история и както ни каза самата тя – привидно необяснимото.
Защото книгите, също като хората, имат своя път. Някои се раждат внезапно. Други се изграждат от случайни идеи, любопитни въпроси, вечни конспирации, лични тревоги и герои, които не излизат от главата на автора, докато един ден не се превърнат в завършен роман. А Storytel ни дава чудесната възможност отново да се потопим в света на Емил Боев – главният детектив в нейните истории. Още по-хубавото е, че можем да следваме новото му разследване навсякъде и по всяко време: да сглобяваме уликите, докато пътуваме за работа или да разплитаме мистерията по време на разходка. Един нов случай, много загадки и глас, който ни държи в напрежение до последната минута.
Макар феновете на „Интелект“ и „Риалити“ да обичат книгите ѝ заради познатото чувство за напрежение, обрати и мистерии, какво всъщност стои зад тези истории? Със сигурност много повече от добре изграден сюжет, това е ясно. Но дали си даваме сметка, че целият процес на писане на книги включва часове наблюдение на хората, разгадаване на страховете и изборите им?
„Много се надявам (читателят) да има усещането, че е бил на едно истинско приключение и също така това, което изпитваме, когато приключи много любим сериал, например, или книга. Усещането, че си щастлив, че знаеш какво точно се е случило и къде е истината, но в същото време искаш още малко да продължи, искаш да не свършва”, казва авторката. Това усещане за пътуване е водещо и в самия процес на писане. Историята рядко се развива точно така, както е планирана в началото. Напротив, колкото и странно да звучи, понякога героите започват да водят автора, а не той тях. Пеева признава, че това се случва и в нейните книги. Героите поемат в неочаквани посоки, променят предварително замислени сцени и понякога отказват да се подчинят на първоначалния план. Именно тогава историята започва да звучи истински.
Във „Вуду“ читателите отново ще открият мистерия и напрежение, но този път сюжетът стъпва на изцяло нова територия. След света на телевизионните зрелища в „Риалити“ и технологичните теми в „Интелект“, новият роман е микс между история, наука и елементи на привидно необяснимото, споделя Пеева. Авторката дори загатва, че е обърнала един добре познат стереотип, който ще изненада и най-верните ѝ читатели.
Под повърхността на всяка нейна книга обаче винаги стоят теми, които я вълнуват лично като човек. Домашното насилие, мястото на децата в обществото и въпросът дали им осигуряваме достатъчно сигурност неизменно намират път към историите ѝ – „Всичко, за което пиша ме вълнува лично. Няма как да е иначе. Няма да отделиш толкова време и енергия на нещо, което не те засяга”.
Това личи и в начина, по който тя говори за човешките емоции. Според нея литературата е пространство, в което можем безопасно да преживеем както позитивните, така и негативните страни на живота. Все пак: „Имаме нужда от страх, дори от тревога, дори от чувство на вина. Всички тези емоции ни правят тези, които сме. Иначе представете си някакви съвършени личности, които само вървят през живота като богове. Това не са истински хора”. Може би именно затова книгите продължават да намират своята публика независимо от времето и технологиите. Защото ни позволяват да надникнем в живота на друг човек и да видим света през неговите очи.
Но нека се върнем към писането на романи. Един от най-трудните етапи в писането се крие в това да се абстрахираш от външните гласове: очакванията на читатели, издатели, критики след предишни книги… Всичко това лесно може да се превърне в сянка, която е надвиснала над автора. За щастие Мария Пеева намира свой начин да се предпази от тази тъмнина. Докато пише, тя не мисли за публиката като за хиляди очи вперени в нея, а за един-единствен читател, към когото е насочен целият разказ: „Аз пиша за един човек, който знам, че ще хареса това, което пиша и си пиша за него. Той може и да е несъществуващ, но в моята глава го има и това ми е достатъчно”.
И ако има нещо, което остава след този разговор, то е усещането, че добрите романи се пишат както с много въображение, така и с доза любопитство. Чрез думите и героите на Мария Пеева можем да забележим не само наблюдателността на писателя, но и човекът, когото читателите познават от „Мама Нинджа“. Независимо дали пише за мистерии, страхове или човешки избори, тя винаги оставя частица от себе си между страниците. А сега предстои и „Вуду“ да поеме по своя хартиен и аудио път, благодарение на Storytel. Към онези читатели, които обичат мистериите, но и към всички, които търсят история, способна да ги накара да се замислят, да съпреживяват и да останат още малко в света на Емил Боев, дори след последната страница.
