България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е поетът Пенчо Славейков, който чрез новаторския си подход успя да европеизира българската литература, но поради тази причина остана неразбран у нас.
Биографични данни
Талантливият Пенчо Петков Славейков е роден през 1866 година в Трявна в семейство с общо 7 деца. Негови братя са публицистът Рачо Славейков и политиците Иван и Христо Славейкови. Баща им е известният български възрожденски писател и журналист Петко Рачов Славейков, който след Освобождението е виден политически деец. Майка им Ирина е потомка на видна фамилия от Трявна.
Пенчо учи до втори клас в местното училище. През 1875 година семейството му се премества в Стара Загора и той сменя няколко училища - учи в Сливен, Търново и София. Завършва гимназия в Пловдив.
Пенчо Славейко става свидетел на клането в Стара Загора и опожаряването на града по време на Руско-турската освободителна война. Споменът за този драматичен момент остава завинаги в неговото съзнание. В произведението си „Кървава песен“ той пресъздава преживяното. Семейство Славейкови едва се спасява от трагичните събития, разиграли се в Стара Загора, след което се събират в Търново. След войната семейството се мести в Сливен. Година по-късно отново се връща в Търново. През 1879 г. Славейкови се установяват в столицата. След Режима на пълномощията бащата на поета е арестуван.
Още: Първата българска композиторка: Оперната прима, свалена от сцената след абдикацията на Фердинанд
Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив. Едва на 17 години той преживява нещо, което бележи живота му завинаги. Докато кара кънки със свои връстници върху леда на река Марица, той премръзва и настинката срива имунитета му като отключва коварен паралич. Въпреки че това го оставя инвалид за цял живот, той е убеден, че именно болката и страданието му помагат да се усъвършенства като личност.
Още: От Евксиноград до Австрия: Талантливият създател на Морската градина в Бургас
След като 3 месеца се бори за живота си, Славейков търси утеха в творчеството. Въпреки че пише и говори трудно, той започва да твори.
Творчество
Първата стихосбирка, която издава, е „Момини сълзи”. Самият Иван Вазов е впечатлен от таланта му, но Славейков е недоволен от себе си и дори прави опит да изтегли книжката и да я унищожи.
През 1892 година заминава за Лайпциг да учи философия. Запознанството му със западните философски течения и по-специално с творчеството на Хайнрих Хайне и Фридрих Ницше, оставят трайна следа в изграждането му като творец. През този период от живота си, когато още повече успява да затвърди идеята за самотния и неразбран творец, той пише едни от най-запомнящите се стихове - „Ралица”, „Бойко” и „Неразделни”, които събира в книгата „Епически песни”. В Лайпциг започва и писането на епопеята „Кървава песен”, върху която работи през целия си живот.
Славейков става основоположник на кръга „Мисъл”. Паралелно с това е директор на Народния театър и Народната библиотека. Това е моментът, в който творчесвото му достига своя пик. През 1906 година излиза от печат лирическата книга „Сън за щастие”. През 1910 година излиза сборникът на „На острова на блажените”.
Година по-късно поетът заминава за чужбина, за да изучи библиотечното дело - с тази цел пътува до Цариград, Атина и Рим. Но след съобщение от новия просветен министър той се завръща в България. Малко след това е уволнен от длъжността директор на Народната библиотека. Получава предложение за поста уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение, но отказва и заминава за Цюрих. Там го посреща Мара Белчева, с която има връзка от 1903 година до края на живота си. Въпреки че тя е една от най-желаните жени по онова време, привличането между нея и поета, който цял живот живее с физически недъзи, е много повече от привличане на физическо ниво. След престоя си в Швейцария, поетът окончателно се установява в Рим. Там започва да работи усилено върху третата част от „Кървава песен”. Но тя излиза след смъртта му.
Още: Красива, но унизена: Българската поетеса, която остана в сянката на своя съпруг
Пенчо Славейков е номиниран за Нобелова награда за литература. Внезапната му кончина става причина номинацията му да бъде отхвърлена.
Последната година от живота си поетът прекарва заедно със своята любима в Италия, край езерото Комо. Там той намира спокойствието, което така и не успява да открие в родината. Славейков умира на 28 май (стар стил), 10 юни 1912 година (нов стил). Погребан е в Италия, а през 1921 г. тленните му останки са пренесени в България.
