България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Аврам Иванов Гуджев е един от малко популярни български военни герои, участвали в три войни и дали живота си за свободата на България. Награден с орден за храброст, бесарабският българин е един от хората, на които е посветен паметникът на опълченците в Болград, известен като "Бесарабската Шипка".
Гуджев е роден в Болград през 1851 г. в семейството на Иван Гуджев, който се изселва през първата половина на XIX век от Сопот в Бесарабия. Фамилията им е една от многото, които се заселват там в търсене на по-добър живот. Той е сред възпитаниците на Болградската гимназия, която са завършили и личности като Данаил Николаев, Александър Теодоров – Балан, Александър Малинов и др.
През 1875 г. завършва Одеското военно училище и започва службата си като млад офицер в руската армия. Когато на следващата година избухва Сръбско-турската война, Аврам Гуджев се записва в българо-руската доброволческа бригада на генерал Михаил Черняев и участва в битките с турците при Зайчар, Гредетин, Брестовичка баня и Алексинац. Той е награден с орден за храброст в боевете от сръбското правителство, а след войната се завръща в своя полк в руската армия.
Гуджев не забравя своите корени и проявява изключителна смелост, пишейки писмо до българските революционери в Браила. В него той заявява готовността си да замине за все още поробените български земи, за да се включи в борбата за освобождението им.
Когато през април 1877 г. е обявена Руско-турската война, Гуджев постъпва в състава на българското опълчение и е назначен за ротен командир на Трета опълченска дружина. При освещаването на Самарското знаме, се заклева с опълченците да не допусне то да попадне в ръцете на врага. Впоследствие участва в историческите боеве при Стара Загора на 19/31 юли и на Шипка на 9-14/ 21-26 август 1877 г., в които българското опълчение получава своето бойно кръщение. Историята помни, че с цената на множество жертви и чутовен героизъм, опълченците ни спират настъпателния устрем на Сюлеймановите табори.
Още: Човекът, който описа българската душа: Най-съкрушителните истини за нас са в неговата книга
В началото на следващата година заедно с руските воини от Южния отряд на генерал Радецки, българските опълченци се спускат от Балкана и настъпват срещу укрепения лагер на Вейсел паша при Шипка - Шейново. В този бой на 8 януари 1878 г. подпоручик Аврам Гуджев получава тежка рана и се проявява като смел командир. На 3 март 1878 г. е произведен в звание поручик и е награден с руския орден „Св.Станислав”- III степен.
Следосвобожденско бъдеще
След Освобождението на България той остава на наша територия и се включва в новосформираната българска армия, като с натрупания си опит се превръща в един от нейните основоположници. Постепенно е излекуван и постъпва в Българската Земска войска. През 1884 г. е назначен за командир на 2-и пехотен Струмски полк.
С огромно въодушевление посреща на 6 септември 1885 г. вестта за Съединението на България. От запад обаче на 2 ноември 1885 г. полковете на сръбския крал Милан нахлуват в България, а майор Гуджев моментално е назначен от Щаба на войската за командир на Западния корпус в започналата братоубийствена Сръбско-българска война. Това е и третата война, в която Аврам Гуджев ще влезне и след която за трети път ще получи орден за храброст III степен - награден лично от княз Александър Батенберг.
Обрат
И въпреки че изминава хиляди километри, за да се бори за освобождението на своята "прародина", както самия той отбелязва, и доказва своята храброст в три войни, се появява и негативната страна от биографията на Гуджев. Като убеден русофил, той се превръща в противник на политиката на княз Александър Батенберг. Заради това се включва в Деветоавгустовския преврат през 1886 г., принуждавайки своята пехотна бригада да положи клетва за вярност към Временното правителство на митрополит Климент.
Превратът успява и води до детронирането на княза и до последвала тежка политическа криза. Не закъснява и контрапреврата, организиран от Стефан Стамболов и началника на Пловдивския гарнизон - подполковник Сава Муткуров, в който Гуджев попада сред арестуваните. След контрапреврата, майор Гуджев се озовава в Румъния, където става член на революционен комитет на българските офицери - емигранти, които са отявлени русофили. Активно участва в подготовката на офицерските бунтове в Русе и Силистра през 1886-1887 г., които обаче са разгромени.
Поради това, окончателно вратите към България за Гуджев се затварят и той емигрира в Русия, където отново постъпва на служба в руската армия. Умира на 8 април 1895 г. в Москва. Въпреки превръщането си в противоречива личност към края на живота си, Аврам Гуджев остава една от основните фигури сред българските доброволци, дошли от Бесарабия в опит да помогнат за Освобождението на България.
