България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Днес едва ли има човек, който минавайки по улица "Леге" 6 в София би се сетил, че зад фасадата на внушителната там сграда някога се е крил истинският център на българската мода. Именно тук, през междувоенния период, Пелагия Видинска създава дрехи, които диктуват стила на столичното висше общество и я нареждат сред най-значимите български дизайнерки на времето – дори заслужено наричана "българската Коко Шанел".
Видинска не само изпипвала всяка линия от дрехите, които създавала, до последния детайл, но и самата тя била изискана - винаги облечена в елегантен костюм или рокля. Запазена марка като част от визията ѝ били шапката, ръкавиците и чантата. Неслучайно именно тя диктува модата по онова време в страната.
Снимка: iStock
Кратки биографични данни и образование
Пелагия е родена през 1896 година в Пловдив, в семейството на фелдфебел Тодор Кръстев. За кратко полкът му е бил във Видин, откъдето идва и прякорът "Видинлията", който впоследствие се превръща във фамилното име – Видинска.
Още: Гениалният художник, който рисува душата на България, превръщайки народния бит в шедьовър
Семейството ѝ осигурява добро образование: тя завършва Солунската гимназия и усвоява френски и немски - умения, които по-късно ѝ отварят вратите към световната мода.
Благодарение на финансовите възможности на семейството си, Пелагия пътува няколко пъти до Париж – световната столица на модата. Там тя се запознава с творчеството на една от най-старите модни къщи -"Ланвен", и има възможност да се докосне до колекциите на утвърдената вече "Шанел". Изучава финеса им и черпи вдъхновение за бъдещата си кариера.
Снимка: iStock
Още: Реформаторът, който превърна килийните училища у нас в светски и ни остави 800 тома литература
Развитие на българската мода
След завръщането си в София, Пелагия отваря първото си ателие на петия етаж на представителна сграда на улица "Граф Игнатиев". Там изгражда миниатюрен подиум за първите си модни ревюта – сцена, на която се представят нейни съвременни интерпретации на парижкия шик. След няколко местения, ателието ѝ се установява на ул. "Леге" 6, която скоро се превръща в символ на българската мода.
Видинска ясно разбира, че парижките модели не могат да бъдат пренесени директно в България. Затова умело успява да обедини европейския стил с българската традиция, особено с шевиците и народните мотиви, превръщайки ги в отличителен белег на колекциите си. "Модата е изкуство, в което се твори", казва тя в интервю за "Моден журнал" (бел. ред.: част от списание "Домакинство и мода").
Снимка: iStock
Снимка: iStock
През ноември 1928 г. в кино "Роял" се състои емблематично ревю на Видинска. Двадесет манекенки дефилират с тоалети, разделени на две части: първата отдава почит на българската народна носия с костюми, кръстени "Македония", "Син Охрид", "Ловеч" и "Болярка", а втората представя парижката елегантност – вечерни, бални и сватбени тоалети, изработени от най-фините материи като крепдешин, жоржет и муселин, тъй като самата дизайнерка не прави никакви компромиси с качеството.
Музиката и сценографията черпят вдъхновение от народното изкуство, а вниманието към детайла впечатлява дори чуждестранни модни къщи, които поръчват бродерии в български стил.
Снимка: iStock
Постижения и признание
Ателието на Видинска привлича елита на България. Сред нейните клиентки са царица Йоанна, първата "Мис България" Люба Йоцова, примадоната Мими Балканска и певицата Лея Иванова, която дебютира на сцената с тоалет, специално създаден за нея. Съпругите на банкери, адвокати и политици също се доверяват на безкомпромисния ѝ вкус и първокласните материали.
Още: Българската Мадона: Майсторът, който ни остави най-емблематичните портрети на българката
Снимка: iStock
След 9 септември 1944 г., когато политическата ситуация в България се променя драстично, Видинска губи ателието си. Въпреки това талантът ѝ остава търсен: тя създава костюмите на Държавния фолклорен ансамбъл (по-късно "Филип Кутев") и става главен майстор на шивашкото ателие на Народния театър.
Пелагия Видинска умира през 1960 г., оставяйки зад себе си цяла епоха в българската мода. Тя е била не просто дизайнерка – тя е символ на естетическа прецизност, умение да съчетава модерното с традиционното и да вдъхновява поколения.
Снимка: iStock
Нейните рокли и костюми продължават да живеят в спомените на елита и сред колекционерите, доказвайки, че българската мода има свои истински икони.
