България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е достойният българин Теодор Димитров - първият ни сънародник, работил за ООН.
Биографични данни
Роден е през 1932 година в София, но корените на семейството са от Панагюрище и именно там Теодор Димитров завършва гимназия с отличие. След това заминава да следва славянска и романска филология в Букурещ, където се дипломира също с отличие. Случайно той участва в конкурс за работа като библиотекар в ООН. Сред кандидатите от цял свят нашенецът се класира на първо място.
Само след един месец изпитателен срок, той вече има дългосрочен договор за работа в ООН. Димитров става един от първите ни сънародници, работещи в международни организации. Уважаван и признат е в чужбина, а у нас е преследван от тайните служби на комунистическия режим.
Още: Българинът, който остави сърцето си в паметника Шипка, но не получи дори благодарност
През 1960 година Димитров завежда отдел „Комплектоване и каталогизация“ към Библиотеката на Европейската служба на ООН. Повече от 30 години той работи като заместник-директор на библиотеката и е единственият ни сънародник, работил с безсрочен договор за международна организация.
През 1978 г. завършва Женевския институт за международни отношения.
През 1994 г. вече като пенсионер той защитава докторска степен по политически науки към Института за висши международни изследвания в Университета в Женева.
Постижения
По времето на Студената война, когато в библиотеката постъпва голям брой документи, с цел по-лесно боравене с тях от дипломати и изследователи, Теодор Димитров разработва програма за въвеждането им, известна като United Nations Bibliographic Information System (UNBIS). И до днес тази програма продължава да се използва в хранилищата и библиотеките на всички световни организации. Тя е заложена за изучване в студентските програми по библиографски науки. Към днешна дата е усъвършенствана. В Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ тази програма също се използва.
Но това не е единственият принос на будния българин. В качеството си на висш служител на ООН, той има достъп до исторически документи за страната ни. За своя сметка той издирва, копира и размножава документи, значими за историята ни. Димитров прави проучвания и за националноосвободителните борби на българите в Македония, Тракия и Добруджа.
Снимка: Actualno с помощта на ChatGPT5 на база реална снимка от личния архив на Димитров
По случай 100-годишнината от Освобождението на България той организира конференция за почитане на паметта на американския журналист Джордж Макгахан, описал ужасите от Баташкото клане и Руско-турската освободителна война. Димитров е издател и на книгата "Макгахан 1844–1878 година".
Още: Най-четената българска писателка до 9 септември и най-добрият познавач на българското Средновековие
През 1996 г. Теодор Димитров организира Международен симпозиум "Федерални структури и интеррегионално сътрудничество на Балканския полуостров".
Автор е на редица публикации по библиотекознание, документалистика, международни отношения и история. Въпреки това в България се знае малко за него, трудовете му са по-познати в чужбина, където го уважават и му се възхищават.
Завещание в полза на България
На 17 август 2002 г. Димитров умира в Университетската болница в Женева. Само 2 дни по-рано той прави завещание, в което оставя цялото си имущество на България.
В продължение на 5 години наследниците му водят дела за оспорването на завещанието, но швейцарският съд не уважава искането им. Според последната воля на Теодор Димитров у нас са изпратени 3 тира със скъпоценности, представляващи историческа и културна ценност за страната ни. Правителството отпуска 500 000 лв. за транспортиране на дарението, както и за реставрацията и консервацията на предметите с художествена стойност и излагането им като експонати в музеи и галерии. Сред тях са картини на Дали, Брак, Дечко Узунов, Златю Бояджиев и други български и европейски майстори, както и автентична африканска пластика.
Сред завещаното от него е и двутомната Гутенбергова библия, която е библиофилско издание в тираж 1000 броя, но е единствена у нас. Енциклопедия на науките и изкуствата от 1776 г. в 5 тома също е сред завещаното от него. Сградите, наследени от България в Швейцария, служат за сборно средище на българите там. Сред тях са къща в Женева и имот от XIX век в Алпите.
