България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Христина Хранова Ценкова - жената, участвала в 3 войни и станала първата българска акушерка.
Кратки биографични данни
Христина Ценкова е родена през 1852 година в село Клисура, Самоковско, което жестокостите на турското робство заличават от земите на софийска област. Христина е най-малкото дете в семейството на Храно Овчаря с общо 18 деца - 12 момчета и 6 момичета. Наред с братята си тя е била не само прилежна ученичка, но и истински деец в народните борби. Точно по това време семейството на Христина се установява в югоизточните покрайнини на София.
По време на Освободителната война, Христина губи шестима от братята си, а по време на Сръбско-турската война губи още четирима от тях. Мечтата за свободата на България е това, която крепи Христина след тежката загуба.
Още: Българката, която става първият дипломиран лекар и дарява над 1 млн. лв. на държавата
Куриер на БРЦК, опълченец на Шипка
Преди Освобождението Христина, преоблечена в мъжки дрехи, пренася писма между революционните комитети в страната.
В деня на жестокото Баташко клане тя се оказва в църквата, но успява да се измъкне по чудо, както разказва по-късно в спомените си. Впоследствие рамо до рамо със славните опълченци, участва в сраженията при Шипка, Шейново и Стара Загора.
След Освобождението, Христина заминава за Киев, където завършва с отличие акушерство в Повивалния институт при Имперския университет „Свети Владимир“ през 1881 г. Завръща се в родината си, за да започне да практикува професията си и става първата дипломирана практикуваща акушерка у нас. Преди нея Райня Княгиня също получава диплома за акушерка, но започва да упражнява професията много години по-късно.
Над 3000 бебета проплакват в ръцете й. Първата българска плувкиня
Христина Ценкова практува благородната професия в продължение на 30 години и през това време в нейните ръце проплакват 3462 бебета. Първоначално работи в София, а след това в Лом, Силистра и Варна. Установява се за цели 17 години във Варна. През това време Христина, която е отлична плувкиня, успява да спаси от явна смърт надн 50 давещи се във водите на Черно море.
Тя е и първата неофициална българска състезателка по плуване.
Христина Ценкова на военния фронт
В името на народното дело Христина често прекъсва работата си като акушерка. През 1885 година тя отново грабва пушката, за да участва дейно в Сръбско-българската война. Тогава се сражава като доброволка в отряда на генерал Николаев. Участва активно в сраженията при Драгоман, Гургулят и Сливница. Тя е една от първите в редовете на фелдшерите на бойното поле.
Ценкова се включва и в Междусъюзническата война през 1913 година, въпреки че вече е над 60 години. Сражава се при Куманово, Егри-Паланка, Кочани и Джумая.
"Но тогава силите започнаха да ми изневеряват. Стари недъзи ме заставиха да сложа милата пушка в ъгъла…", казва смелата акушерка за последните си сражения на бойното поле.
"Милост, милост, синове на България!"
Възрастна и изнемощяла, неспособна да практикува професията си, Христина, която отдавна е раздала спестяванията си за благотворителност, прекарва старостта си в мизерия. Смелата българка, участвала в 3 войни, е принудена да „проси“ минимална пенсия от държавата, която да спомогне преживяването на последните й дни.
В писмо до Народното събрание старата акушерка пише: „Аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медленно се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам. Зиме зъзна от студ. Никой няма да заклопи моите старчески очи, когато дойде часът на смъртта. Но поне спасете ме от страдания и лишения до тоя върховен час … Аз не искам много. Помогнете колкото да не умра от глад и студ… Милост, милост, синове на България! …“.
Христина Ценкова умира в крайна бедност на 14 септември 1922 г.
Памет и признание
През 1911 година е издадена пощенска картичка в нейна памет - тогава е отпразнуван нейният двоен юбилей – 30 години акушерство и 60-годишнина от рождението й.
Акушерката получава общо шест ордена и медала.
Полувисшият медицински институт в Стара Загора днес носи нейното име.
Още: Българското овчарче, което написа химна на Харвардския университет
