Авторката на „Феята от захарницата“ – поредицата, превърнала се във феномен на пазара на съвременна българска детска литература – ни разказва за гласа, мелодиите, ароматите и вкусовете на София:
Кое е мястото в София, на което се чувстваш като у дома си?
Много обичам да се разхождам в центъра на града. Харесвам гласа му, тълпите му, дори прохоляка. Особено любими са ми Малките пет кьошета, ул. Цар Шишман.
На кой човек, ако зависи от теб, трябва да се издигне паметник или да се кръсти улица?
Трябва да се издигне паметник на българското дете. Което не само е последна грижа на обществото и политиците ни, но е и натоварено с цялата отговорност за светлото бъдеще, което ние се стараем всячески да удавим в мрак.
Кой е идеалният саундтрак за столицата?
В киното има подход, който много ме забавлява – да се развиват някакви апокалиптични сцени на фона на весела, идилична мелодия. Честно казано, ние живеем с усещането, че нищо не ни е наред, затова бих предложила „Казано честно, всичко ми е наред“ на Васил Найденов. И като пожелание към Васил Терзиев.
Сграда в града, която би искала да притежаваш?
Хм, сградата на Народното събрание. Бих го превърнала в най-модерното училище. А депутатите бих пратила в някое училище в краен квартал, където тоалетните са с клекала и няма хартия. Разбира се, броят им трябва да се намали до този на един обикновен клас – 25-27 човека.
Кой е човекът в квартала, при когото обичаш да спреш и да поговорите?
При Жорето от плод-зеленчука.
Любим софийски израз или жаргон?
Вече не се сещам за никакви софийски изрази и думи. Когато бях дете и тийнейджър, си имахме наш местен сленг, но сега не мисля, че се ползват изрази и думи, които да са типични за София. Днес София се състои много повече от хора, идващи от други градове на България, отколкото от родените в столицата. Старите софиянци може би помним места, които наричахме „Кравай“, „Аптека“... Където често се срещахме с приятели. А при среща можеше да се чуе „Много ти тича!“, ако си си сложил някаква готина дрешка или аксесоар.
Какво би променилa в града?
Хората. В града и в цялата ни държава.
А какво – в никакъв случай?
Жълтите ни павета.
Коя е любимата ти улична храна в София?
Бургерите! Много се радвам, че имаме все повече чудесни места, които предлагат вкусни, сочни, качествени бургери – обожавам ги.
Опиши ни обичайния си маршрут за разходка.
Дневно изминавам едни 10-ина километра. Избягвам да ползвам автомобил, ако не е наистина наложително. Живея близо до Центъра и се придвижвам сравнително бързо до повечето места, на които имам да върша работа. А ако ми остане време, задължително кръстосвам няколко пъти Южния парк.
В кой месец от годината София ти изглежда най-красива и най себе си?
През пролетта. Тогава разкошната българска природа надделява над безпощадния ни скептицизъм, непукизъм и мърлявост. Само през пролетта градът ни е наистина възхитително украсен. Зеленото поглъща сивото, мръсното. Цъфтят рози – насадени от хората или въпреки тях. В парковете се стели удивителен аромат на акация – няма такъв парфюм! Поглъща смрадта на всичките ни безчинства и най-после изглеждаме чисти и сякаш изпрани със силен препарат и дори с омекотител.
