България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Генадий Скитник е сред най-недооценените личности в българското националноосвободително движение. Той е монах, революционер, участник в Първата българска легия, четник на Ильо войвода, игумен на Драгалевския и Шияковския манастир и един от основателите на Софийския революционен комитет. Истинското му име е Иван Караиванов, а в документите се среща още като Иван Ихтимански, Генадий Ихтимански, Шаяковски, Драгалевския поп и Скитникът.
Кратки биографични данни
Роден е около 1832 г. със светското име Иван Стоянов Караиванов вероятно в Ихтиман. Още като юноша постъпва като послушник в Хилендарския манастир и според собствените му спомени приема монашество едва на 15-годишна възраст, когато още не е разбирал напълно значението на този избор. Приема монашеското име Генадий.
Срещата с Васил Левски
Около 1860 г. Генадий служи като дякон и помощник на архимандрит Виктор Чолаков в Ниш. По това време пренася стоки между Ниш и Карлово и именно там се запознава с Васил Левски, тогава все още йеродякон Игнатий.
По думите на самия Генадий двамата още при първата среща си дават клетва: "Ще работим тайно и задружно за постигане идеала – нашето освобождение".
Това приятелство продължава до гибелта на Апостола и се превръща в едно от най-трайните революционни сътрудничества.
Легионер и четник
През 1862 г. Генадий Скитник участва в Първата българска легия в Белград. Там служи редом с Васил Левски, Стефан Караджа, Ильо войвода.
След разпускането на Легията известно време е четник в дружината на Ильо войвода. Натрупаният опит като хайдутин и революционер по-късно му помага при изграждането на комитетската мрежа в Софийско.
Игуменът революционер
Генадий последователно е игумен на Драгалевския манастир и на Шияковския манастир "Св. Архангел Михаил".
Под негово ръководство тези манастири се превръщат в сигурни убежища за Васил Левски и революционните комитети. Манастирите служат като място за срещи, укриване на документи и пренасяне на комитетската поща.
Генадий е и сред съоснователите на Софийския революционен комитет. Неговите задачи са включвали пренасяне на комитетска кореспонденция, изграждане на комитети в Софийско, поддържане на връзки с Нишко, Пиротско и Берковско, укриване на революционери, осигуряване на оръжие и документи.
След обира при Арабаконак и залавянето на Димитър Общи през 1872 г. започват масови арести. Името на Генадий става известно на властите, но той успява да избяга от Драгалевския манастир буквално часове преди пристигането на турските заптиета. След това се укрива и достига до Белград, където уведомява Панайот Хитов за разкритията след ареста на Димитър Общи.
Особено ценен е съхраненият от Генадий архив. Сред намерените в него материали след Освобождението има оригинални комитетски квитанции, окръжни писма на БРЦК, тайният бележник на Васил Левски, както и други документи, дадени лично от Апостола.
След Освобождението
След 1878 г. Генадий изпада в нищета. Той многократно иска поборническа пенсия, както и моли Светия синод да бъде назначен на енория, тъй като е останал без постоянен доход.
Поради това, че е монах, молбата му за държавна пенсия не е уважена. Последните години от живота му преминават в крайна бедност.
Няма категорично установена дата на смъртта му. Историците приемат две основни версии: около 1900 г. в Света гора в Атон или между 1903 и 1904 г. в София.
