България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Стойчо Мазгалов е един от доайените на българския театър и кино, оставил трайна следа както на сцената, така и на филмовите ленти.
Кратки биографични данни
Стойчо Тодоров Мазгалов е роден на 2 май 1930 г. в Любимец, Хасковско. Първоначално учи във Висшия икономически институт в София, но по-късно се насочва към актьорството.
През 1954 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Николай Масалитинов – един от най-големите театрални педагози в България.
Още: Незабравимият Миташки: Кралят на поддържащите роли бе един от най-обичаните български актьори
Театрална кариера
През годините играе в Драматичния театър в Перник, в театър "Трудов фронт", в театър "Народна сцена", Театър 199, "Сълза и смях", Народен театър "Иван Вазов".
Особено важен момент в живота му е участието му в създаването на театър "Сълза и смях". Той е сред неговите основатели и между 1969 и 1983 г. е директор и художествен ръководител на театъра. Именно през този период театърът се утвърждава като една от най-посещаваните сцени в България.
Филмография
Стойчо Мазгалов участва в над 40 игрални филма и телевизионни продукции. Сред по-известните са: "Песен за човека", "Шибил", "Цар и генерал", "Осмият", "Тримата от запаса", "Тайфуни с нежни имена", "Войната на таралежите", "Хан Аспарух", телевизионния сериал "Под игото".
Още: Българският актьор, когото критиката в Италия обяви за равен на най-големите й звезди
Снимка: принтскрийн/YouTube/Tornado USA
Награди и признание
Сред отличията му са званието "Заслужил артист", "Народен артист", орден "Св. св. Кирил и Методий" II степен.
Родният му град Любимец пази паметта за него. През последните години общината организира изложби, възпоменателни инициативи и публикации, посветени на живота и творчеството му, а той е удостоен и със званието почетен гражданин на Любимец.
Още: От отличник по право до сцената на Народния: Невероятната съдба на "театралния светец"
Книги
Освен актьор, Стойчо Мазгалов е и автор на мемоарните книги "Когато съм" и "Театрален лабиринт", като в последната вдига завесата зад кулисите на театър "Сълза и смях" и разказва за сценичния живот в България.
Стойчо Мазгалов умира на 1 ноември 2006 г. в София след продължително боледуване, на 76-годишна възраст.
