Ще видим ли Сърбия скоро в ЕС?

17.12.2015 09:26 9415

Снимка: Getty Images / Guliver

Преговорите за сръбското еврочленство започнаха. Никой обаче не знае кога Сърбия действително ще влезе в ЕС. Безработицата там е висока, заплатите - ниски, корупцията е навсякъде. А и Косовският въпрос е все още нерешен.

От гледна точка на Сърбия преговорите за присъединяване към ЕС са единственият правилен път. "Това е стратегическата цел на страната. Сърбия има бъдеще само в ЕС", неуморно повтаря премиерът Александър Вучич от поне две години насам.

Корупцията убива Румъния

Ако всеки, от когото е искан подкуп, оповести това в интернет, корупцията неизбежно ще намалее. Около тази необичайна идея се организ...

Прочети повече

"Белград спешно ще въведе реформите", уверява той. Според Вучич, Сърбия ще изпълни изискванията на ЕС до края на 2019 и тогава присъединяването й ще зависи само от готовността на Брюксел да я приеме. Това обяви той след разговорите си с комисаря по европейското разширяване Йоханес Хан, провели се преди броени дни в Белград.

Безработица, корупция и зависими медии

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Кандидатката за еврочленство Сърбия спешно се нуждае от инвестиции. Безработицата в страната е 22 %, а сред младите сърби процентът е още по-висок – всеки втори младеж е без работа. След нулевия икономически растеж през миналата година, тази година той ще е едва 0,5%. Същевременно средният месечен доход е не повече от около 380 евро нето. Много млади и добре квалифицирани сърби напускат родината си и търсят по-добър живот в западноевропейските страни или в Америка. В индекса на "Репортери без граници" за свободата на печата през 2015 Сърбия е на 67-мо място от общо 180 държави, а "Фрийдъм хаус" със седалище във Вашингтон оценява сръбските медии като "само частично свободни". В рамките на допитване на фондация "Конрад Аденауер", проведено през септември 2014, девет от десет сръбски журналисти споделят, че цензурата и автоцензурата са широко разпространени в страната им.

Същевременно корупцията е пуснала пипала навсякъде. В корупционния индекс на "Трансперънси интернешънъл" Сърбия заема 78-място от общо 174. Около нея се нареждат Черна Гора и Тунис. Сръбският вестник "Блиц" помести наскоро "ценоразпис на коруцията", според който срещу 300 евро всеки ученик може да премине в по-горен клас. Докторска титла пък може да се получи срещу 3000 евро, а разрешение за строителство – срещу 1000 евро. Толкова струва и гаранцията за добро медицинско обслужване при раждане.

Преди пет години в Сърбия бе създадена агенция за борба с корупцията, успехите й обаче са твърде оскъдни. "Най-големият ни проблем е, че разкритите случаи в крайна сметка не биват наказвани нито по съдебен път, нито с други санкции", подчертава зам-. директорът на агенцията Владан Йоксимович. Онзи, който е обвинен в корупция, плаща незначителна глоба и с това случаят е приключен. През 2015 са подадени 11 жалби срещу корупционни практики на по-високо политическо и управленско ниво. В съда обаче е разгледан само един от тези случаи.

Кой е "правилният" ислям?

В Пакистан традиционният ислям се сблъсква все по-често с консервативната вяра, внасяна от Саудитска Арабия. За мнозина ислямът на Ри...

Прочети повече

Нерешен остава и сложният въпрос с Косово. Преди осем години Косово се отдели от Сърбия и обяви своята независимост, която Белград обаче и досега не иска да признае. В сръбската конституция Косово недвусмислено е дефинирано като част от Сърбия. Пет от общо 28-те страни от ЕС също все още не са признали Република Косово. Такава е и позицията на Русия и Китай. Признаването на Косово засега не е официална предпоставка за сръбското еврочленство. Не е тайна обаче, че някои страни от Общността, включително Германия, поставят това като условие. Директорката на сръбското Бюро за европейска интеграция в Белград Ксения Миленкович е категорична, че дефинирането на Косово като част от Сърбия съвсем не е просто реторика. "Ако признаването на независимо Косово стане официално условие за присъединяването на Сърбия към ЕС, нашият отговор ще бъде отрицателен", казва тя в абсолютно съгласие с позицията на премиера Вучич.

ЕС не храни илюзии в това отношение. Вместо "признаване на Косово" комисарят по европейското разширяване Хан предпочита в разговор да използва друг израз – той говори за "процес на нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово", като същевременно пропуска да уточни откога всъщност тези отношения действително могат да се смятат за "нормални".

За "другите въпроси"

Именно нерешеният косовски въпрос е и причината преговорите за присъединяването на Сърбия да бъдат открити с отварянето на главите "Финансов контрол" и "Други въпроси", вместо с обичайните теми като правосъдие и сигурност. Зад неутралното название "други въпроси" се крие всъщност темата за нормализирането на отношенията с Косово. Германският Бундестаг настоя преговорите с балканската страна да започнат с нея, както и тя да бъде определяща за окончателното решение. Никой обаче не знае колко време ще отнеме намирането на това решение.

Докато сръбският премиер очаква присъединяването на страната му към ЕС да се случи в най-близко бъдеще, Ксения Миленкович от Бюрото за европейска ингерация е значително по-скептична. "Не си правим илюзии, наясно сме, че европейското разширяване в момента не е приоритет на ЕС", казва тя в разговор с Дойче Веле. "Поне не в мандата на тази Европейска комисия", добавя тя.