Европейската комисия публикува оценката на националния средносрочен структурно-фискален план на България за 2025-2028 г. и тя е положителна. Той е задължителен за влизане в еврозоната и е част от данните, които подлежат на оценка за финансовото състояние на българската икономика. В този документ всяка държава членка следва да представи своя фискален план, както и приоритетни публични реформи и инвестиции, които заедно ще осигурят устойчиво и постепенно намаляване на дълга и приобщаващ растеж.
Финансовият министър Теменужка Петкова определи това като една "изключително добра новина за България“. "Този план определя каква ще е финансовата рамка през следващите три години и положителната оценка означава, че България ще има публични финанси, които са стабилни и устойчиви“, подчерта тя.
Изпълнение на критериите
Според пролетната икономическа прогноза на ЕК БВП в България ще нарасне с 2,9% през 2025 г., а равнището на безработица ще остане ниско – 4%. Очаква се инфлацията да се понижи до 2,3%, което вероятно ще ни постави в допустимите граници по Маастрихтския критерий за ценова стабилност.
Още: Теменужка Петкова разкри как искането за референдум ще се отрази на членството ни в еврозоната
По отношение на публичните финанси се прогнозира, че бюджетният дефицит ще бъде 2,8% – под прага от 3%, заложен в критериите за присъединяване. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да бъде едва 23,1% - далеч под лимита от 60%.
Освен това България участва в механизма на обменните курсове ERM II от юли 2020 г., с което изпълнява изискването за поне две години стабилно участие преди въвеждането на еврото.
Макар в прогнозата да не се посочват конкретни данни за дългосрочните лихвени проценти през 2025 г., България традиционно отговаря и на този критерий за еврозоната.
Още: Цени и заплати след въвеждане на еврото: Прогноза от икономист
