Фискалният съвет: Заложените политики в бюджета застрашават приемането на еврото

Според Фискалният съвет, който представлява независим орган, натоварен със задачата да извършва наблюдение и анализ на бюджетната рамка, планираната от правителството „агресивна” политика за повишаването на доходите в комбинация с проциклична фискална политика, създават „изключително висок риск от още по-силно ускоряване на инфлацията” у нас.

„Провеждането на проинфлационна фискална политика в условия на нарастващи нива на цените обуславя съществен риск пред България за спазването на критерия за ценова стабилност, поради което застрашава членството на България в еврозоната при обявения график.”, пише в становището.

България многократно заяви, че планира да приеме еврото през 2024 година. Ако негативните оценки на Фискалния съвет се превърнат в реалност, това означава, че страната ни няма да покрива един от критериите за влизане в еврозоната, което може да отложи заявената дата за приемана на единната европейска валута.

Румъния приема еврото през 2029 година... евентуално

Румъния продължава да отлага приемането на еврото, като новата целева дата за това ще бъде изместена чак за 2029 година. Това става ясн...

Прочети повече

„Високият темп на инфлация в България изпреварва средния за Европа. Допълнителното му ускоряване с оглед на предложените политики рискува присъединяването на страната към еврозоната в обозримото бъдеще. Напротив, овладяването на инфлацията следва да бъде сред основните цели на фискалната политика за предстоящите години, тъй като това е и един от критериите за сближаване, който трябва да бъде изпълнен за присъединяване към еврозоната.”, пише в становището.

Паралелно с това заложеният висок дефицит за сектор "Държавно управление" за тази година в размер на 5.5% от БВП на страната и планираният дефицит от 3.6% от БВП за следващата 2023 година, надвишават фискалните правила за размер на дефицита. Въпреки, че по този случай действа дерогация заради пандемията, размерът на дефицита е над равнището, което страната ни трябва да спазва за да стане член на еврозоната.

„Дерогацията на фискалното правило за периода 2020- 2022 г. означава, че ако се реализира по-голям дефицит няма да последва наказателна процедура. Но освен изискване на едно от фискалните правила, недопускането на по-голям от 3% от БВП дефицит е и един от критериите за сближаване, който България трябва да спазва за да се присъедини към еврозоната (критерии от Маастрихт).”, пише в становището.

Освен това страната ни рискува в следващите години от прогнозния период да навлезе в процедура по свръхдефицит, смятат от Фискалния съвет.

„При така планираните параметри съществуват значителни рискове (например при нереализиране на предвиждания растеж) в следващите години от прогнозния период България да навлезе в процедура по свръхдефицит.”, пише в становището.

Вдигат и двата тавана на държавния дълг

И двата тавана за максималния размер на държавния дълг за настоящата 2022 година ще бъдат увеличени, предвижда проектът за новия бюджет...

Прочети повече

Като цяло становището на Фискалния съвет е силно критично по почти всички параметри на бюджета за тази година и средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 година.

Посочва се, че съветът не одобрява заявените планове за актуализация на бюджета в средата на тази година, и че в макроикономическата прогноза са заложени оптимистични очаквания за реалния икономически растеж през 2022 година. Политиката за заделяне на средства по сметка за чужди средства от предходната година е определена за порочна практика.

„Фискалният съвет, счита, че използването на сметките за чужди средства като „каса“ за отклоняване на средства в един отчетен период, с които ще се покриват бъдещи разходи, възникващи в друг отчетен период, е силно порочно”, пише в становището.

Според Фискалния съвет, въпреки, че страната ни има ниско ниво на държавния дълг, темповете на увеличаването му се ускоряват „изключително бързо”.

„Според Съвета е необходима по-задълбочена аргументация относно необходимостта от поемане на дълг в следващите години предвид темпа на възстановяване на икономиката от пандемията.”, се посочва в документа.