В контекста на нарастващите цени на горивата, призивите за намаляване на данъка върху добавената стойност (ДДС) придобиват популярност. Въпреки това, подобна мярка не е ефективен или подходящ отговор на външни ценови шокове, се подчертава в анализ на Фискалния съвет по темата. В него се твърди, че както икономическата теория, така и специфичните характеристики на българската икономика показват, че намаляването на ДДС би било скъпо и ограничено по ефект средство за овладяване на инфлацията.
Причини
Първо, намаляването на ДДС не адресира основната причина за поскъпването, а именно глобалния шок в предлагането на енергийни ресурси. България е "ценоприемаща“ икономика на международните пазари на петрол и газ, което означава, че вътрешната данъчна политика има ограничено влияние върху цените на едро. Намаляването на ДДС може временно да понижи крайните цени, но не увеличава предлагането и не намалява вносните разходи. Напротив, чрез изкуствено понижаване на цените може да се стимулира търсенето в условия на ограничено предлагане, което забавя необходимото приспособяване на пазара.
Още: Само за ден: Хиляди искат компенсации за скъпите горива, ето кога ще получат парите
Второ, ефектът от намаляване на ДДС е ограничен поради непълното прехвърляне към крайните потребители. Бизнесът често не прехвърля изцяло данъчните облекчения в по-ниски цени, а задържа част от ползата под формата на по-високи печалби. В условия на ограничена конкуренция или пазарна концентрация - каквито съществуват в някои сегменти на пазара на горива и търговията на дребно в България, този ефект може да бъде още по-силен. В резултат значителна част от фискалния ресурс би отишла при фирмите, а не при домакинствата, което намалява ефективността на мярката.
Трето, намаляването на ДДС е скъпо за бюджета. ДДС е основен източник на приходи за българския бюджет, като потреблението формира значителна част от данъчните постъпления. Намаляването на ставката би довело до сериозен спад в приходите и би ограничило възможностите на държавата да финансира други приоритети като социална подкрепа, инфраструктура или енергийна диверсификация. Освен това, ползите от по-ниско ДДС се разпределят пропорционално между всички потребители, което означава, че домакинствата с по-високи доходи получават по-голяма полза. Това прави мярката по-малко ефективна в сравнение с целеви помощи за уязвимите групи.
Четвърто, намаляването на ДДС води до ограничен ефект върху цените. Дори когато част от намалението се прехвърли към потребителите, ефектът обикновено е краткотраен, особено когато основният двигател на инфлацията - като глобалните енергийни цени, остава непроменен. След изчерпване на ефекта цените често отново нарастват, което създава риск от допълнително натоварване на бюджета.
Още: Цените на горивата в България продължават да се повишават
Накрая, намаляването на ДДС върху енергията може да подкопае дългосрочни политики, свързани с енергийната ефективност и прехода към по-устойчиви източници. По-високите енергийни цени създават стимули за икономии и инвестиции в ефективност. Изкривяването на тези ценови сигнали чрез данъчни облекчения може да увеличи уязвимостта на България към бъдещи външни шокове, се посочва в анализа на Фискалния съвет.
