Черното гниене е болест по гроздето, която причинява загуби на добив до 80%, главно поради увреждане на гроздовите зърна. Въдбудителят (патогенът) е аскомицетът (торбестата гъба) Guignardia bidwellii (анаморфа Phyllosticta ampelicida) - факултативен сапрофит, който причинява некроза на тъканта на растението-гостоприемник под епидермиса.
Визуална диагностика
Листа. Сухата некроза се развива по засегнатите листа под формата на кръгли петна с кремав или светлокафяв цвят с по-тъмен ръб. Диаметърът на петната е 2-10 мм. В центъра им се образуват образувания на патогена, които приличат на черни точки. Възможно е формиране на покритие по листата, визуално подобно на проявата на оидиум. Младите растящи листа са най-податливи на инфекция. Първите симптоми се появяват през май-юни.
Леторасти (филизи). По засегнатите млади леторасти се вижда надлъжна некроза под формата на черни щрихи с дължина 2-20 мм. С течение на времето те се увеличават по размер, кората в центъра се напуква.
Зърна. Първите симптоми се появяват по младите гроздови зърна и изглеждат като белезникави петна. За разлика от увреждането от оидиум, покритието по плодовете е плътно, филцово със сивкав оттенък; дори при силно увреждане зърната не се напукват. Симптомите на увреждане зависят от сорта грозде и метеорологичните условия. При висока влажност се развива влажно гниене на зърната. В сухо и горещо време те започват да изсъхват и да се набръчкват. Скоро се мумифицират и придобиват синьо-черен цвят. Пулпата на зърното става кафява и се запълва с гъбни нишки. Скоростта на увреждане на зърната може да бъде 2-3 дни. В началото се засягат отделни зърна в грозд, но болестта бързо се разпространява от болните към здравите зърна и може да бъде засегнат целият грозд. Отличителна черта на черното гниене е, че засегнатите зърна не падат дълго време, а остават да висят на гроздовете. Масовото окапване на плодовете се случва главно по време на периода на зреене.
За диагностициране на черно гниене се използва растителен материал - листа, мумифицирани зърна. Препарат за микроскопия се приготвя по стандартен метод и се анализира в зрителното поле на микроскоп.
Формированията на патогена са сферични по форма, черни на цвят. Размерите им могат да варират от 60 до 190 µm (микрометра). Добре развит многоклетъчен мицел на патогена е видим върху препарати, направени от пулпата на засегнатите плодове.
Още: Хлороза по лозата - как да ѝ намерим цаката?
Цикъл на развитие на патогена и методи за неговия контрол
Патогенът може да зимува върху растителни остатъци (телемоморф) или като пикнидий (анаморф). Пикноспорите се разпространяват чрез дъждовни капки и вятър. За покълването им е необходима оптимална температура от 25–27°C и наличие на водни капчици. Най-чувствителни към повреди са филизи с дължина до 10–16 см, млади листа и гроздове в периода от цъфтежа до образуването на зърна с размер 1 см. Инфекцията не се случва върху органи, които са завършили развитието си, както и при температури над 32°C. При висок инфекциозен фон са необходими ранни третирания с фунгициди, започвайки от периода на разпъване на пъпките с контактни препарати или смесени фунгициди, съдържащи манкоцеб - за предпазване от първична инфекция. По-късно, започвайки от етапа на яйчника до затварянето на гроздовете, могат да се използват системни фунгициди .
Няма сорт грозде, който да е имунизиран срещу черно гниене. Но Мерло и Шардоне са най-малко податливи на гъбичките. Най-уязвими са Ризлинг, Каберне Совиньон, Кардинал.
Още: Как да се справим с оидиума по гроздето?
Срещу черно гниене се използват различни химикали. Те се включват веднага след откриване на заболяването. 1%-ов бордолезов разтвор е идеален за тази цел. За затвърждаване на ефекта се препоръчва процедурата да се повтори след 14 дни. Целият храст трябва да се третира с препарата. Засегнатите участъци от лозето се смесват и изгарят.
Периодично пръскайте гроздето с фунгициди, противогъбични лекарства, тъй като те предотвратяват появата на болестта.
Как да измием гроздето, за да остане плътно и сочно за по-дълго време
