Ако листата на лозите ви изглеждат набръчкани, по тях са се появили петна, яйчникът е покрит с хлъзгав налеп и вече не се развива - това са симптоми, че гроздето е засегнато от оидиум. Не се отчайвайте, то може да бъде спасено! Главното е да не отлагате защитните мерки „за по-късно“.
Първи признаци
В борбата с оидиума е важно да не пропускате времето за лечение. В крайна сметка, в момента, когато лозата и гроздовете вече са покрити с брашнест налеп, ще ви остане само да се оплаквате, да вдигнете ръце и да чакате следващия сезон.
Още: Как да измием гроздето, за да остане плътно и сочно за по-дълго време
Оидиумът започва да прогресира едновременно с отварянето на пъпките. На този етап обаче болестта все още не е видима с просто око. А първите ѝ очевидни прояви се наблюдават вече в началото на юни: горните листа на лозата се извиват на „лодка“, спират да растат, бледнеят и придобиват смачкан вид. След това по листата и гроздовете се появява брашнест налеп. При силно увреждане те излъчват неприятна миризма на развалена риба. Ако първото пръскане със системни препарати се извърши едва при появата на тези признаци, това няма да подобри ситуацията.
Оидиумът или брашнестата мана по лозето се проявява най-много в горещо и сухо време.
Причинител
Гъбичката Uncinula necator е причинителят на брашнестата мана, тя зимува върху паднали листа, лози под формата на конидии (екзогенни спори). При засягане от конидии, носени от вятъра, след няколко дни по листата се появяват лъскави петна, обикновено ограничени от малки жилки. Блестящите петна са ясно видими само по листата, брашнестото покритие - по листата и малките зърна. Сивото покритие е ясно видимо по плодовете, особено по големите. Кафявите петна се забелязват лесно по зреещи или вече узрели лози. При умерени увреждания на лозата, те не са особено големи и имат характерна звездовидна конфигурация.
Още: Как с природни средства да спечелим борбата с осите и пчелите по гроздето?
При много тежки увреждания, кафявият цвят покрива равномерно цялата повърхност на леторастите.
През пролетта, в началния период на растеж на леторастите, по храсти, заразени предходната година, могат да се открият огнищни леторасти - източници на инфекция за текущата година. Отличителна черта на такива леторасти е наличието на дебел прахообразен налеп, първо бял, след това пепелявосив на цвят, покриващ изцяло листната плоча от двете страни.
При тежки увреждания на лозите от оидиум, реколтата може да бъде напълно загубена.
Необходимо е да се започне защита на лозето в началото на май или преди отваряне на пъпките, като се редуват контактни и системни препарати, така че гъбата да не развие резистентност към определен пестицид. Мерките за борба с това заболяване са прости и достъпни - освен пръскането с продукти за растителна защита, поддържането на висок агрофон в лозето също е от голямо значение. Ако се допусне обрасване с плевели, тогава болестите ще бушуват по него.
Схема на третиране
Опитните лозари препоръчват следната схема на третиране"
Струва си да се започне с пръскане с контактни серни препарати (колоидна сяра) и мед (меден оксихлорид, бордолезов разтвор и др.) преди отваряне на пъпките.
Още: Правилна грижа за лозята през август
Втората обработка е във фаза 2-3 листа (в умерените зони това е приблизително 6-9 май) със системни бактерицидни и контактни фунгициди.
Третата обработка се извършва преди цъфтежа, в края на май, с предишния набор от препарати.
Четвъртата обработка се прилага в края на юни с резервоарна фунгицидна смес.
Петата обработка - след три седмици повтаряме със същите фунгициди.
Шестата обработка се прилага с 5%-ов железен сулфат преди покриване на лозите за зимата.
При благоприятни метеорологични условия третата и петата обработка може да се пропуснат.
Няма сортове, които са абсолютно устойчиви на оидиум. Относително резистентни (съпротивляващи се) са „Монарх“, „Ксения“ и повечето от групата на т. нар. „изабелни“ сортове.
