Единствената напълно глуха журналистка в България преди дни издаде стихосбирка. Петра Ганчева работи от години във в. “Тишина“. Познавам Петра Ганчева от няколко години и общувам с нея така, сякаш няма пълна загуба на слуха. Винаги я чувам и тя ме чува. Запознах се с нея по повод една нейна публикация за първия Закон за жестомимичния език в България. Статията беше написала толкова хубаво, че веднага я пуснахме в Actualno.com без редакторска намеса. Започнахме да си пишем и по повод други публикации, последвах я във Фейсбук. Веднага ми направи впечатление на човек с прекрасен, богат език и силен дух. Затова не се изненадах, че пише стихове.
“С криле на паважа“
Прочетох ги първо във Фейсбук, после видях стихосбирката “С криле на паважа“.
Още: Жестов преводач онлайн помага за обслужване на глухи граждани в столицата
Въпреки тъжното име, това не е тъжна книга. В нея има и тишина, но и много звуци. Има потъване, но има изплуване и полет. Петра чува с душата си и превръща чутото и преживяното в стихове. Тъгата, загубите, паденията, радостите от малките неща, от любовта, независимо дали е споделена, или просто дадена безвъзмездно, оформят тази стихосбирка.
Снимка Личен архив на Петра Ганчева
Стиховете са изящно и непретенциозно изваяни. Те са искерени, истински и минали направо през сърцето.
В стиховете си Петра показва себе си на света и едновременно с това как самата тя вижда света и хората. Това, което внушават стиховете й, може да се определи като безусловна доброта. И в най-голямата мъка, тя има сили да каже: “А съм още толкоз жива“.
Силни метафори
Още: Парламентът прие окончателно Закона за българския жестов език
Метафорите в книгата са силни, изненадващи и неочаквани. Те са истински поетични открития. Всяко стихотворение е един прекрасно оформен бисер.
Ще бъда съвсем искрена – предпочитам да чета стиховете на Петра, вместо да пиша за тях. Потъвам в тази говореща тишина и много често в нея откривам себе си. Но нали това е смисълът на поезията – да намериш в нея нещо много лично. Е, тук точно това се получава. Тези стихове са за четене и наум и на глас. Не са за описване. Трудно се описват наистина хубавите неща.
Прочетете тези стихове. Струва си. Така ще разберете, че крилете винаги докосват паважа временно. Защото следва полет. На добър час и много споделени мигове с читатели пожелавам.
Ето и две нейни стихотворения
Още: От общността: Българският жестов език - бъдещето на глухите хора
С криле на паважа
Уморих ли се да те обичам
или бавно, бавно остарявам?
Вече не съм онова момиче,
вече съм жена, и то отдавна...
Колко ли пъти се лъгах
и търсех тебе, единствения...
Гълтах сълзите си
в празното утро – малко грим
и отново съм като истинска.
Как да обичам, защо и доколко –
никой никога не можа да ми каже.
Губех се в птичите дири високо
и ето ме – с криле на паважа.
Изповед
В стиховете – прости и добри,
аз разказвах за себе си, хора –
как в тишина живях, творих,
за да мога с вас да си говоря...
В стиховете с радост и тъга
мисълта ми в утрините свети.
И не съжалявам – все така
се раздавам в рими и куплети!
