Перник пази най-богатата нефритена колекция и най-дългата мънистена огърлица от времето на неолита в Европа

Перник притежава най-богатата нефритена колекция и най-дългата мънистена огърлица от времето на неолита в Европа.

Още: Седмична прогноза за времето за 2-8 юни 2025 г.

Още: "Нито едно дете повече": Бдение пред парламента в памет на децата, загинали на пътя

Това съобщи на БТА археологът от Регионалния исторически музей Анета Бакъмска. Находките са открити при разкопки на неолитно селище, датирано от началото на VI-то хилядолетие пр.Хр. край радомирското село Гълъбник.

Мънистеният гердан е дълъг почти 17 м. Той е направен от средиземноморски миди и минерални мъниста. Изглеждал е изключително шикозно и е бил много ценен накит в праисторията, уверява Бакъмска. Част от мънистата били оформени като буренца, други като копчета. В наниза преливали розово и бежово, бил удивително блестящ. До нас обаче украшението не достигнало в първоначалния си вид, защото горяло при пожар. Предполага се, че от огъня е била засегната много силно цялата праисторическа къща, в която е намерен накитът.

Край Гълъбник е открита и най-голямата нефритена находка от времето на неолита на Балканите - жезъл с 36 см дължина.

Още: Населението на България се свива, чиновниците стават все повече: Вече са 2300 на 100 000

Още: Организаторите на протеста срещу еврото се заканиха с "още повече хора" по улиците (ВИДЕО)

Праисторическата сбирка съдържа стотици хиляди фрагменти. Част от намерените експонати са култови масички, антропоморфни фигури, каменни брадви. Според Бакъмска още много предмети свидетелстват за специфична култура, която е съществувала в продължение на 300 години само по долината на Горна Струма.

Най-ярко доказателство за уникалността й са керамичните съдове с биконична форма и високи крачета.

Неолитните съдове от поречието на Горна Струма днес стоят много модерно, твърди още археоложката. Според нея праисторията има модерно излъчване и съвременният човек, който търси уникати, тук лесно може да ги намери. Всеки, чийто вкус е формиран от изкуството на Пикасо ще се почувства много уютно в изложба с експонати от радомирското село, смята Бакъмска.

Археолозите открили и средновековен некропол в най-високата част на неолитното селище, която през Х-ХIв. е била използвана за гробище. Намерени са 29 скелета, погребани с обичайната за епохата християнска практика. Основна част от женските скелети са монголоидни и затова археолозите ги свързват с печенегите, които по това време обитавали този край.

Още: Прогноза за времето - 1 юни 2025 г. (неделя)

Още: ПарКът - историята за съзидание и управленски нихилизъм (СНИМКИ)

Праисторическото селище край Гълъбник е знаково в световната археология, коментира доц. д-р Иля Прокопов, председател на Българската музейна камара. Културната група в радомирското село е обект на изследване на учени от цял свят. Част от находките край Гълъбник са включени в националната селекция "Златото на тракийските конници", показана с голям успех в Канада, Белгия, Испания и Швейцария.

Праисторическото селище е било открито през 70-те години на миналия век при изпълнението на мащабна програма за отводняване на Радомирското поле.

Обектът е разположен на брега на река Блато, която е ляв приток на Струма. При изправяне на коритото на р. Блато работниците от "Водно стопанство" попаднали в средата на селището. Те донесли откритите артефакти в музея в Перник и през 1979 г. археолозите започнали проучвателни дейности. До 1993 г. те установили десет селища, разположени едно над друго. Това са първите земеделци, разказа Бакъмска.

Богатството на серията в Гълъбник се допълва от още находки в региона - под бившата хокейна площадка в Перник и селата Прибой и Негованци.

******************

София и Югозападен регион кандидатстват за европейска столица на културата през 2019 г.