Достатъчно дразнещо е просто да си покрай някого, когото не понасяш.
Още: Лекар: В това количество динята е удар за тялото
Още: 4 симптома, които издават дефицита на цинк
За да станат нещата дори още по-зле, учени откриха, че лошата компания може да афектира и мозъка ви.
Дали харесваш някого, или не, повлиява на начините, по които мозъкът разчита техните действия, според ново проучване от университета в Южна Калифорния.
През по-голямата част от времето, когато наблюдаваме държанието на другите, се получава „огледален” ефект, благодарение на тези части от мозъка ни, които са отговорни за движенията.
Още: Пречат ли ви магнитните бури? Ето болежките и как действате при изригвания
Още: Вярно ли е, че салата от домати и краставици е вредна за здравето - отговор от лекар
Но да сме покрай някого, когото не харесваме обръща процеса по грешен начин – например, има шанс да решим, че човекът се движи по-бавно, отколкото наистина го прави.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Най-ново проучване показва, че расата или физическите прилики могат да повлияят на мозъчните процеси. Ето защо сме съпричастни към хора, които ни напомнят за самите себе си.
Това проучване има различия в расата, годините и пола, но трябва да имаме предвид, че всички, които са взели участие в него са само евреи.
Изследванията показват, че хората се разделят на две групи – половината са представени като неонацисти, целящи да бъдат отхвърлени, а другата категория са описани като харесвани и отворени за света.
Още: 4 лесни начина да намалите бързо холестерола
Още: Опасна комбинация през лятото: Приемате ли лекарства за кръвно налягане?
Когато човек види някого, когото не харесва, част от мозъка, която иначе би се активирила като „огледална”, вече действа на различен принцип.
Разликата съществува единствено, когато неприятният човек е пред нас, иначе разделение в мозъчната активност няма, ако той бъде видян на снимка или видео.
„Дори нещо толкова основно, като това как се обработват визуалните стимули на движение, е моделирано и зависещо от социалните фактори, като например нашите междуличностни отношения и членството ни в дадена група”, казва Мона Собхани, водещ автор на доклада.
„Тези открития оказват важна подкрепа за идеята,че социалните фактори влияят на възприятията ни за обработка”.
Редактор: Стефани Калчева
