Светът страда от стрес. Многобройни проучвания показват, че над 35 % от всички възрастни споделят, че се чувстват под напрежение. Те редовно се усещат изтощени, демотивирани и напрегнати. Всеки, който не разпознае този проблем и не предприеме мерки, рискува сериозни последици. Продължителният стрес може не само да повлияе негативно на психичното здраве, но и значително да увеличи риска от нарушения на съня, сърдечно-съдови заболявания и отслабена имунна система.
В тази статия ще откриете няколко съвета как ефективно да управлявате стреса.
Влизане в различни роли
Когато човек се чувства стресиран в ежедневието си, често му се иска просто да натисне бутона „пауза“. Да не мисли за работа, домакинство, семейство, социални ангажименти или графици. Вместо това много хора копнеят поне за кратко да излязат от обичайната си роля – в буквалния смисъл на думата.
Затова празници като карнавала, Хелоуин или други поводи за маскиране стават все по-популярни. Костюми за деца и възрастни дават възможност за няколко часа човек да бъде някой съвсем различен: смел супергерой, приказен герой, изпълнен с въображение, или блестяща личност без ежедневни задължения.
Психолозите описват този ефект като дистанциране от собственото „аз“. Чрез съзнателната смяна на ролята се създава ментална дистанция от тревогите, задълженията и очакванията. Мозъкът напуска обичайните модели на мислене и преминава в своеобразно креативно състояние.
Използване на движението като естествен отдушник
Друга възможност за намаляване на стреса е движението. Спортът доказано намалява нивата на стресовите хормони като кортизол и едновременно с това стимулира отделянето на хормони на щастието като ендорфини. Така не само се подобрява настроението, но и цялостното усещане за благополучие. Дори около 20–30 минути умерена физическа активност са достатъчни, за да се усети положителен ефект.
Редовната физическа активност помага също за освобождаване от вътрешното напрежение и за „прочистване“ на ума. По този начин се изключват така наречените когнитивни „пазители“ в мозъка. Те отговарят за контрола на мислите, анализа на проблемите и непрекъснатото търсене на решения. В ежедневието тези „вътрешни пазители“ са полезни, но при продължително натоварване работят на високи обороти – а именно това много хора възприемат като психически стрес.
Правете дигитални паузи
Почти всеки възрастен днес притежава смартфон, който използва редовно. Данни от национално проучване показват, че над 40% от българите прекарват повече от 4 часа дневно на мобилни устройства, а значителна част от тях са онлайн дори над 6 часа на ден. Много българи прекарват между 6 и 7 часа дневно в интернет, като по-голямата част от това време е чрез мобилни устройства. Но именно това ни натоварва допълнително – най-вече заради постоянната информационна и сензорна свръхстимулация. Вътрешното ни ниво на стрес се повишава и се чувстваме изтощени и напрегнати, без реално да сме свършили нещо съществено.
Затова много експерти препоръчват периоди без телефон, особено вечер преди лягане. Така помагаме на тялото си постепенно да се успокои и да премине към пълноценен и възстановяващ сън. На практика обаче не винаги е лесно да оставим телефона настрана. Затова ясните правила са особено полезни. Например смартфонът може да бъде изнасян от спалнята най-късно един час преди сън.
И сутринта често не започва толкова спокойно, колкото си представяме. Много хора посягат първо към телефона – а това е грешка. По този начин внушаваме на мозъка си, че незабавната реакция е по-важна от собственото ни вътрешно състояние. Още преди да сме се събудили напълно, върху нас се изсипват съобщения, имейли и съдържание от социалните мрежи. Стресовата система се активира, пулсът и нивото на кортизол се повишават – и денят започва в режим на тревога, вместо в спокойствие.
