В средата на нощта светът понякога може да изглежда като тъмно място. Под прикритието на тъмнината негативните мисли могат да преминат през съзнанието ви и докато лежите будни, загледани в тавана, може да започнете да изпитвате желание за забранени удоволствия, като цигара или тежка въглехидратна храна.
Още: Разкриха защо ставите болят преди дъжд
Още: Каква работа ни вършат сливиците и трябва ли да ги махнем?
Множество доказателства сочат, че човешкият ум функционира по различен начин, ако е буден през нощта. След полунощ негативните емоции привличат вниманието ни повече от позитивните, опасните идеи стават все по-привлекателни, а задръжките отпадат.
Някои изследователи смятат, че човешкият циркаден ритъм е силно замесен в тези критични промени във функциите, както е описано в нов документ, обобщаващ доказателствата за това как мозъчните системи функционират по различен начин след настъпването на нощта.
Тяхната хипотеза, наречена "Разум след полунощ", предполага, че човешкото тяло и човешкият ум следват естествен 24-часов цикъл на активност, който влияе на нашите емоции и поведение.
Още: 12 растения, които топят стреса и зареждат с енергия – естествено и доказано
Още: Не е просто преяждане: Болката след хранене може да е първият признак на диабет
Накратко, в определени часове нашият вид е склонен да се чувства и да действа по определен начин. През деня например молекулярните нива и мозъчната активност са настроени към бодрост. Но през нощта обичайното ни поведение е да спим.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 5 лесни и ефективни начина да подобрим психическото си здраве
Още: Периодичното гладуване: Тайната на доброто здраве или неочакван капан
От еволюционна гледна точка това, разбира се, е логично. Хората са много по-ефективни в лова и събирането на реколтата през деня и макар че нощта е чудесна за почивка, някога хората са били изложени на по-голям риск да се превърнат в плячка.
Според изследователите, за да се справим с този повишен риск, вниманието ни към негативните стимули е необичайно засилено през нощта. Ако някога това ни е помагало да се натъкнем на невидими заплахи, то сега това свръхфокусиране върху негативните фактори може да доведе до промяна в системата за възнаграждение/мотивация и да направи човека особено склонен към рисково поведение.
Ако към това се добави и загубата на сън, това състояние на съзнанието става още по-проблематично.
Още: Лекар: Всички я правим, това е най-голямата грешка при готвенето на картофи
Още: Какво се случва с тялото ви, ако ядете пържоли 7 дни подред
"Има милиони хора, които са будни посред нощ, и има доста добри доказателства, че мозъкът им не функционира толкова добре, колкото през деня", казва неврологът Елизабет Клерман от Харвардския университет.
"Моята молба е за повече изследвания, които да разгледат това, защото тяхното здраве и безопасност, както и това на другите, е засегнато."
Авторите на новата хипотеза използват два примера, за да илюстрират тезата си. Първият пример е за потребител на хероин, който успешно се справя с желанието си през деня, но се поддава на желанията си през нощта.
Вторият пример е за студент, борещ се с безсъние, който започва да изпитва чувство на безнадеждност, самота и отчаяние, когато безсънните нощи се натрупват.
И двата сценария в крайна сметка могат да се окажат фатални. Самоубийствата и самонараняванията са много разпространени през нощта. Всъщност според някои изследвания рискът от самоубийство между полунощ и 6:00 ч. сутринта е три пъти по-висок в сравнение с всяко друго време на денонощието.
Проучване от 2020 г. стига до заключението, че нощното будуване е рисков фактор за самоубийство, "вероятно чрез разминаване на циркадните ритми".
"Самоубийството, което преди е било немислимо, се появява като бягство от самотата и болката и преди да се обмислят разходите за самоубийството, ученикът е придобил средствата и е готов да действа във време, когато никой не е буден, за да го спре", обясняват авторите на хипотезата "Разум след полунощ".
Незаконните или опасните вещества също се приемат повече от хората през нощта. През 2020 г. изследване в център за потребление на наркотици под надзор в Бразилия разкрива 4,7 пъти по-голям риск от свръхдоза през нощта.
Някои от тези поведения могат да се обяснят с недоспиването или прикритието, което предлага тъмнината, но вероятно в играта са намесени и нощни неврологични промени.
Изследователи като Клерман и нейните колеги смятат, че трябва да проучим допълнително тези фактори, за да сме сигурни, че защитаваме най-застрашените от нощно будуване.
Авторите твърдят, че досега не са провеждани проучвания за това как лишаването от сън и циркадното време влияят върху обработката на възнагражденията на човека.
Поради това не знаем как работещите на смени, като пилоти или лекари, се справят с необичайния си режим на сън.
В продължение на около шест часа на ден знаем изненадващо малко за това как работи човешкият мозък. Независимо дали спим или сме будни, умът след полунощ е загадка., Frontiers in Network Physiology
