Министерството на здравеопазването най-накрая потвърди това, което по закон винаги е било ясно - нито една болница няма право да изисква бележки за кръводаряване като условие да ви оперират или приемат. Проблемът обаче роблемът не се решава с еднократно становище на МЗ или забрани на хартия.
Около тази теза се обединиха експерти и здравни организации по повод официална позиция на здравното министерство.
"Пациентите и техните близки не трябва да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като предварително условие за хоспитализация или операция. Дарителската бележка не може да бъде условие за лечение, когато подобно изискване не произтича от нормативен акт", посочиха от МЗ.
Още: Изискват ли се кръводарители за операция? Здравното министерство отговори
Нужни са реформи
"Законът е категоричен - кръводаряването у нас е доброволно и безвъзмездно. То не е „входен билет“ за операционната, нито пък трябва да зависи от това в кой град сте дарили! Зад тази административна победа обаче се крие критичният дефицит в българското здравеопазване: Реалността: Никой хирург няма да започне рискова операция без наличен резерв от кръв. Но когато системата страда от хроничен недостиг, болниците тихомълком прехвърлят отговорността върху пациента. Последицата: Болни и уплашени хора биват тласкани към търговия „на черно“ и изнудване пред кръвните центрове", написа д-р Стефан Костадинов, бивш министър на здравеопазването и специалист акушер-гинеколог с над 35 години медицински опит.
Според него проблемът не се решава с еднократно становище на МЗ или забрани на хартия, тъй като имаме нужда от реални, а не от козметични реформи.
"Стимули за редовно донорство: Нематериални облекчения за дарители и работодатели (допълнителен отпуск, данъчни стимули). Бърза логистика без граници: Реална национална система, която пренасочва наличната кръв между областите за броени часове, вместо изкуствени териториални бариери. Култура на доброволност: Информационни кампании за редовно кръводаряване, а не среднощни спешни призиви за спасяване на животи", изброи той.
Още: Нестандартна инициатива: Даряваш кръв – печелиш бонус
"Амбицията е последеното убежище на неудачника"
Адвокатът по медицинско право Мария Шаркова също коментира случая.
"Действително поставянето на подобни препятствия пред достъпа до медицинска помощ не почиват на закона и са неоснователни. Също толкова неоснователно е искането кръвта да бъде дарявана в съответния районен център по трансфузионна хематология, на територията на който се намира лечебното заведение (например, ако то е в София, да не се приемат кръводаряване, извършено в Плевен). Проблемът с кръводаряването обаче не се решава с една позиция по въпрос, който е отдавна ясен и безспорен", смята тя.
Според нея в България има сериозен недостиг на кръв и кръвни продукти, особено от някои редки кръвни групи. "Това, особено в условията на спешност, при лечение на родилки и деца, при оказване на медицинска помощ при големи или масови инциденти, води до изчерпване на налични запаси и задълбочаване на дефицита. Затова и не са редки призивите за кръводаряване от самите лечебни заведения в описаните по-горе ситуации", пише Шаркова.
Още: Няма кръв: Апел за кръводарители с редки групи!
"При планова медицинска помощ този риск може да се управлява като се предвидят ориентировъчни количества кръв и кръвни продукти според характера на интервенцията и конкретния риск за пациента. Започване на операция без да е предвидено съответното евентуално нужно количество кръв за този пациент би нарушило гарантираното право на безопасна медицинска помощ. В случай, че в съответното лечебно заведение и в РЦТХ има недостиг на кръв и кръвни продукти, най-логичното нещо е да не се започва планова интервенция без да се осигурят тези продукти. Да, не бива осигуряването им от пациента или от неговите близки да е условие за оказване на медицинска помощ. От друга страна обаче никой пациент не би трябвало да иска, а медицински специалист да се съгласява със започване на лечение при основателно предположение за необходимост от кръв и кръвни съставки, каквито няма. Затова понякога се изискват такива бележки, за да се обезпечи безопасността на пациента. Когато обаче има налични продукти, но се поставят такива условия - разбира се, се ограничава правото на достъпна медицинска помощ", коментира още тя.
По думите й е необходимо да се приемат законодателни промени, които да поощрят регулярното кръводаряване, а не само кампанийното, вкл. чрез различни по вид нематериални стимули за работодателите и за служителите, да има повече информационни кампании, които да образоват хората за ползите от кръводаряването - както за самия кръводарител, така и за цялото общество. Необходима е и по-добра организация на процеса по кръводаряване, за да не се ограничават желаещите да дарят за определен пациент по териториален признак.
"Има какво да се направи, но напоследък ни занимават с ненужни и дори вредни административни реформи в здравеопазването. Защото за жалост, мисля Оскар Уайлд го беше казал, амбицията е последеното убежище на неудачника", допълва Шаркова.
Сигналът на АПАЗ
Пациентите и техните близки не трябва да бъдат задължавани да осигуряват определен брой кръводарители като предварително условие за хоспитализация или операция е официален отговор на Министерството на здравеопазването до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), подписан от заместник-министъра на здравеопазването д-р Николай Вълов.
Позицията на МЗ идва след сигнал на АПАЗ за практиката лечебни заведения да изискват от пациенти дарителски бележки за определен брой кръводарители като условие за прием или извършване на планова операция. Повод за намесата на АПАЗ беше конкретен случай, при който лечебно заведение отказва да признае кръводаряване, извършено в РЦТХ – Стара Загора, с аргумента, че дарителите трябва да са дарили кръв в София, Перник, Кюстендил или Благоевград.
В отговора си Министерството категорично разграничава доброволното кръводаряване от задължението за осигуряване на дарители. „Кръводаряването в Република България се основава на принципите на доброволност и безвъзмездност“, посочва МЗ. Според Министерството осигуряването на кръв и кръвни съставки за лечебния процес е част от организацията на системата по трансфузионна хематология и не следва това задължение да бъде прехвърляно върху пациента и неговите близки. От МЗ уточняват, че доброволното кръводаряване от близки и граждани трябва да бъде насърчавано заради необходимостта от поддържане на достатъчни количества кръв. Това обаче е принципно различно от поставянето на условие пациентът първо да намери дарители, за да получи медицинска помощ.
Министерството дава ясен отговор и на втория въпрос, поставен от АПАЗ – може ли лечебно заведение да отказва дарителска бележка само защото кръвта е дарена в друг регион на страната. Според МЗ действащата нормативна уредба не въвежда общо териториално ограничение, според което кръвта за конкретен пациент задължително трябва да бъде дарена в определен град или административна област. Кръводаряване може да бъде извършвано в структурите по трансфузионна хематология в страната при спазване на съответните медицински и организационни изисквания. „Сам по себе си фактът, че кръводаряването е извършено в друг град или област, не представлява нормативно основание официален документ, удостоверяващ извършеното кръводаряване, да бъде отказан единствено поради мястото на неговото издаване“, се посочва в отговора. Министерството подчертава още, че дарителската бележка е документ, свързан с организацията и отчитането на кръводаряването, и не трябва да ѝ бъдат придавани правни последици извън предвидените в нормативната уредба.
По отношение на случая, сигнализиран от АПАЗ, Министерството заявява, че обстоятелствата трябва да бъдат изяснени чрез изискване на информация от съответното лечебно заведение за въведената организация и основанията за поставеното изискване. МЗ ще разгледа случая в рамките на своите правомощия и ако установи практика, която няма основание в действащата нормативна уредба, ще предприеме необходимите действия за нейното преустановяване. Министерството ще прецени и необходимостта от допълнително напомняне към лечебните заведения и структурите по трансфузионна хематология за приложимите правила, принципа на доброволното кръводаряване и липсата на нормативно основание за въвеждане на необосновани териториални ограничения.
За АПАЗ отговорът на Министерството е важна стъпка към прекратяването на практика, която поставя пациентите и техните семейства в изключително тежка ситуация. "Не оспорваме необходимостта от повече доброволни кръводарители в България. Напротив – доброволното и безвъзмездно кръводаряване трябва да бъде активно насърчавано и подкрепяно. Но недостигът на кръв не може да се решава чрез прехвърляне на отговорността върху болния човек и неговото семейство. Пациент, който очаква операция, не трябва едновременно с тревогата за здравето си да бъде принуждаван да организира кампания сред близки, приятели и колеги, за да изпълни неформално условие за лечение. Още по-недопустимо е вече извършено кръводаряване да бъде отказвано единствено защото е направено в „неправилния“ град. АПАЗ ще проследи действията на Министерството на здравеопазването по конкретния случай и дали лечебните заведения ще получат ясни указания за недопускане на подобни практики. Правото на медицинска помощ не може да зависи от това колко кръводарители може да намери един пациент", коментират от асоциацията.
