Една от новините на вчерашния 2 септември в здравната сфера в България беше, че ръководствата на НЗОК (Националната здравноосигурителна каса), Българския лекарски съюз (БЛС) и Българския зъболекарски съюз вече са постигнали пълно съгласие по основните параметри на НРД. Става въпрос за Националния рамков договор в периода 2026-2028 година.
Тепърва обаче НРД трябва да бъде подписан официално, като се очаква през настоящата седмица, най-вероятно на 4 септември, Надзорният съвет на НЗОК официално да разгледа и гласува споразумението. Като основен плюс в този все още проект за НРД се изтъква 10% увеличение на цените на клиничните пътеки, което ще важи със задна дата (от 1 септември до 31 декември 2026 година), както и 4,4% ръст на парите за общопрактикуващите лекари.
Още: Парламентът иска от ДАНС класифицирана информация за шефовете на НЗОК
Интересен и притеснителен аспект
Новият Национален рамков договор (НРД) за 2026-2028 г. се представя като управленски пробив, постигнат от сегашния управител на НЗОК д-р Асен Меджидиев с "пълно единодушие" само за няколко месеца. Според източници на Actualno.com обаче, зад тази показна витрина обаче стои далеч по-неудобната истина - основната част от договора е подготвена и договорена още през октомври и ноември 2025 г. при предишния управител на НЗОК доц. д-р Петко Стефановски. Тоест, д-р Меджидиев ще трябва да носи отговорност за парите, които могат да бъдат раздадени по този НРД, който не е изцяло негова инициатива.
СНИМКА: БГНЕС, д-р Асен Меджидиев
А залогът не е малък - десетки милиони евро от парите на здравноосигурените граждани.
В бюджета на НЗОК има резерв, който трябва да служи за непредвидени и неотложни плащания. Той не е партийна касичка, нито фонд за предварително удовлетворяване на финансовите претенции на определени болници. Средствата от него се разпределят след решение на Надзорния съвет и при доказана необходимост. В новия НРД обаче е заложен механизъм, който може да отвори пътя за пренасочване на десетки милиони евро към плащания за медицински дейности.
Този механизъм е записан в чл. 12, ал. 4: "В случай че при анализа по чл. 8, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2026 г. на текущото изпълнение към 30 септември 2026 г. се установи очаквано неизпълнение на предвидените разходи към 31 декември 2026 г. на средствата за здравноосигурителните плащания по съответните редове по чл. 1, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2026 г. за медицинските дейности, оставащите средства може да се използват за плащания само за дейностите по същите редове при условия и по ред, определени съвместно от НС на НЗОК и УС на БЛС".
На пръв поглед това изглежда като технически бюджетен текст. На практика обаче той позволява оставащи средства да бъдат пренасочени към плащания по ред, който тепърва ще бъде определян съвместно от Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на Българския лекарски съюз. Това вече не прилича на резерв, който се пази за реално непредвидени нужди. Прилича на предварително подготвен механизъм, който чака да бъде задействан.
Големият проблем е, че чл. 12, ал. 4 не поставя изрично като предварително условие пълна медицинска и финансова проверка на дейността, която ще бъде платена с оставащите средства. По тази дейност, за която ще има пари: Не е ясно дали всички отчетени пациенти действително са лекувани. Не е ясно дали няма дублирани случаи, фиктивни хоспитализации, завишени дейности или медицински процедури само на хартия. Не е ясно кои болници могат да получат най-големите суми и по какви критерии ще бъдат определени те. Ясно е единствено, че се създава възможност за преразпределяне на десетки милиони евро.
Така се очертава опасен модел - първо се създава механизмът за плащане, след това НС на НЗОК и УС на БЛС определят условията и реда, а проверката дали дейността е реална, необходима и законосъобразна остава без изрична гаранция в самия текст.
Вратичка противно на закона?
След законодателните промени от юли 2025 г. възможността НЗОК да заплаща дейност извън определените месечни стойности на болниците беше ограничена. Касата не може да превежда десетки милиони само защото лечебни заведения са подали отчети и фактури. Точно тук възниква големият въпрос около чл. 12, ал. 4: ще бъде ли тази разпоредба използвана като механизъм за плащане на надлимитна дейност, която законът не допуска да бъде заплащана по общия ред? Как ще бъде доказана реалността на отчетеното лечение и какъв контрол ще бъде извършен преди превеждането на парите? Кои лечебни заведения ще получат още пари?
Докато липсват ясни гаранции, подозрението е неизбежно - чрез чл. 12, ал. 4 се създава удобен договорен механизъм за пренасочване на десетки милиони евро към непроверена надлимитна дейност. Нито един договор, включително НРД, обаче не може да стои над закона.
Нека си спомним: Съществени текстове от този НРД са договорени при управлението на НЗОК от доц. Петко Стефановски - ръководство, срещу което впоследствие бяха отправени тежки публични обвинения за непрозрачност, неефективно управление и липса на достатъчен контрол. Самият Меджидиев по-късно разпореди проверки на управленските решения и финансовите действия на предходните ръководства на НЗОК, включително за периода на Стефановски - това стана публично ясно в началото на юли, 2026 година - Още: Новото ръководство на НЗОК разпореди мащабна проверка на предшествениците си
Ако управлението на Стефановски трябва да бъде проверявано, защо разгърнати като основна идея в НРД при него финансови механизми се приемат без съмнение? Ако контролът е бил недостатъчен, кой ще провери надлимитната дейност, преди за нея да бъдат платени десетки милиони евро? Ако основната част на НРД е изработена преди идването на Меджидиев, с какво основание той я представя като резултат от собствената си работа?
НЗОК трябва да публикува пълния списък на лечебните заведения, заявили надлимитна дейност, размера на претендираната сума за всяко от тях и резултатите от извършените проверки. Трябва да бъде оповестено и какви точно условия и ред ще бъдат определени от НС на НЗОК и УС на БЛС по чл. 12, ал. 4. Докато тази информация я няма, няма как да се разбере дали средствата ще достигнат до болници, които действително са поели повече пациенти, или до добре свързани структури, превърнали надлимитната дейност в гарантиран източник на приходи.
Когато става дума за десетки милиони евро публични средства, тайната обслужва единствено получателите на парите. Меджидиев не може да се скрие зад предишното ръководство. Който представя договора като свой успех, приема и отговорността за всяко евро, изплатено по него.
Въпросът на въпросите при "историческото единодушие": Подписва ли се Национален рамков договор в интерес на пациентите или чрез чл. 12, ал. 4 се подготвя договорен параван за разпределяне?
