X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Комунизмът във ваксинирането в България

47509
Комунизмът във ваксинирането в България
Снимка: Петкана Бакалова

На 29 март се проведе пресконференция на тема Национална програма за оптимизиране на ваксинопрофилактиката в страната. Целта остана неясно дефинирана. Учудващо беше публично изявеното желание за по-активно съобщаване на нежеланите реакции след ваксиниране и признаването, че минимален брой от тях се докладват. Най-смело може би беше признанието на проф. Пилософ, че редовно те просто не се съобщават от лекарите. В същото време се призова да се подават сигнали. Как обаче след като признаваш, че нямаш реална статистика за нежелани реакции при деца, ще развиваш имунизационна кампания?

Сравненията с Пакистан, където арестували за отказ от ваксини, няма да коментираме, защото не в тази посока гледаме, а по на запад. И гледайки натам, няма как да не анализираме практиката на развитите държави. Анализът показва, че комунизмът у нас все още е налице и при ваксините. Ето защо.

Фактите

В България имунизациите са задължителни, което е регламентирано с чл. 58. ал. 1 от Закона за здравето. Страната ни е от малкото държави, в които началото на ваксинацията започва още в първите 24 часа от раждането на детето, имунизациите започват да се правят по-рано и в кратък интервал от време има прием на много ваксини.

Всички ваксинации в имунизационния календар са препоръчителни в Германия, Великобритания, Русия, Ирландия, Австрия, Испания, Португалия, Швейцария, Люксембург, Исландия, Холандия, Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Гърция, Кипър, Естония, Беларус, Литва.

В Белгия, Италия и Франция имунизациите са препоръчителни с изключение на ваксините за Polio в Белгия, Polio и DT (тетанус и дифтерия) във Франция и Polio, DT и HB в Италия. В осем, основно източно-европейски държави, сред които и България, плановите имунизации са задължителни, като има и препоръчителни ваксини. В страните с препоръчителни ваксини се изразява писмено информирано съгласие. У нас родителите, които искат да имат право за избор за ваксините и/или някои от тях се наричат пренебрежително „антиваксъри“. Повечето медицински специалисти си позволяват да обиждат българското общество, че не е дорасло за право на избор. Друг факт в тази връзка е, че и в част от бившите социалистически страни ваксинациите в имунизационния календар също са законоустановени като препоръчителни, а не задължителни.

Освен това изключение у нас е и имунизацията срещу туберкулоза. Както самият държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев вчера (29 март) призна само в България има пет приема на БЦЖ, първият от които е на 48-я час от раждането. Едва ли развитите европейски държави са взели решението при тях да не е така безотговорно без да се позоват на редица научни изследвания. Нещо повече - БЦЖ ваксината не се ползва в повечето европейски страни или се поставя на лица от рискови групи. Във всички останали държави в Европа, ваксината срещу туберкулоза се прилага веднъж. Само у нас са пет.

В България не се осигурява възможност за прилагане на моноваксини срещу различните болести, а това е належащо, тъй като при някои деца е противопоказна ваксинацията с част от антигените в многокомпонентните. В Европа избор на такива препарати има.

Наскоро висшите съдебни институции на Турция и Чехия също дадоха право на избор на родителите дали да ваксинират или не децата си. В Русия от години родителите имат същото право, напълно законно.

Редица изследвания показват, че много програми в Европа постигат високо имунизационно покритие, ползвайки само препоръчителни ваксини.

Справка за имунизационните практики в европейските държави може да видите ТУК.

Информирано съгласие и право на избор?

Защо? Именно заради информираността. Правото на информиран избор и не на последно място отговорността на родителя дали да постави или не дадена ваксина на детето си е именно това, което ни прави правова държава.

Единственият известен валиден аргумент, с който българската държава е оправдала използването на задължителната ваксинация с чл. 8 ал. 2 на Конвенцията за правата на човека и биомедицината е, че неваксинираните хора представляват заплаха за здравето на другите хора и за обществото като цяло. Тази презумпция е грешна, защото заразоносител и евентуално опасен за обществото човек би бил единствено в момента, в който боледува от тежка инфекциозна болест и това се установи клинично и/или лабораторно. Настъпване на бъдещо несигурно събитие, каквото е потенциалното заболяване на който и да е член на обществото от каквато и да е болест, не е причина на гражданите да им бъде отказан информиран избор относно ваксинациите.

Европейският съд по правата на човека намира, че задължителната имунизация попада именно в чл. 8, ал. 1 с решението си по делото Salvetty v. Italy (appl. no. 42197/98):

„Съдът счита, че задължителните ваксинации като недоброволна медицинска манипулация представляват вмешателство в правото на зачитане на личния живот, гарантирано от Член 8, § 1”

Друг аргумент намираме в Конвенцията за правата на човека и биомедицината, която е влязла в сила за Република България (Обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г.). Ето какво гласи чл. 5 от тази Конвенция:

Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове.”

В §34 обяснителния доклад към Конвенцията е посочено:

„34. Този член се отнася до съгласието и утвърждава на международно ниво вече добре установено правило, което гласи, че никой не може да бъде принуждаван по принцип да се подлага на интервенция без неговото съгласие.

От гледна точка на правната наука извършването на медицинска интервенция без съгласието на пациента би следвало да се счита за телесна повреда. Това е възприето в правната доктрина на някои държави („Медицинско право”, доц. Дарина Зиновиева, изд. Сиела, София, 2004, стр. 149). Имунизацията не прави изключение.

Правото на избор и неприкосновеността на личността не се определят от нечий социален статус, народност, религия, интелигентност или здравна култура, а са общовалидни човешки ценности и това е заложено във всички европейски и международни актове, ратифицирани у нас, но незачитани от вътрешното ни законодателство по отношение на задължителните имунизации.

Експерт: Лекарите не си правят труда да съобщават за нежелани реакции след ваксиниране

Колегите (бел. ред. - лекарите) не си правят труда да съобщят за дребните в кавички усложнения, за да може да имаме пълната и реална к...

Колко родители са получили листовката на ваксината преди поставянето и в кабинета на лекаря? У нас няма практика за предоставяне на цялостна, задълбочена и пълноценна информация за характеристиките на процедурата ваксинация и препаратите от личен лекар, експерт или здравен сайт. Не се навлиза в дълбочина, не се коментират възможните противопоказания, симптомите на болестите и начините за предпазване от тях, което е изключително важно за предотвратяване на епидемиите.

Факт е, че всички лекарствени продукти имат своите нежелани реакции, но всички са по избор, а не по задължение, с изключение на ваксините.

Статистиката безпощадно сочи, че докладваните от български родители в сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) случаи на нежелани реакции след ваксинация, са само 4 съобщения за 2013 г., 9 - 2014 г., 2015 г. – 15. Това ясно показва, че гражданите не знаят, че сами могат да съобщават реакциите, не знаят къде и как. Отделно от това, общият брой на официално отчетените реакции спрямо годишно извършените ваксинации, е пренебрежимо малък и несъответстващ на статистиката в другите страни. Създава се впечатление, че у нас се следва логиката: „Няма официално пострадали, няма проблем."

Справка за други държави сочи следното: Хърватия - 121 нежелани реакции след ваксинация през 2012 година. САЩ - 30 000 доклада годишно. Обединено Кралство - от 1979 до 2000, признати за обезщетение искове – 4217 бр. Нова Зеландия – от 1992 до 2000, признати за обезщетение искове –293бр. Франция – от 2007 г. до 2011 г., признати за обезщетение искове – 541бр. Германия – от 2001 г. до 2005 г., 6042 доклада

На този фон думите на главния ни държавен инспектор д-р Ангел Кунчев звучат смехотворно: „Няма друга демократична система на съобщаване на странични реакции каквато е българската“.

Фондове за обезщетение – по света, но не и у нас

Странни разминавания при случай с пострадало след ваксина дете

Противоречиви факти излизат наяве около случая с пострадалото след ваксиниране дете - Виктор от село Брод, Димитровградско, което сега ...

По данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2011 г., 19 държави имат действащи програми за компенсации на увреждания от ваксини.

Началото на тези програми е поставено през 1953 г., когато Германския върховен съд постановява, че хората, които са пострадали вследствие на задължителна ваксинация (в конкретния случай вариола), следва да бъдат компенсирани. Германия създава компенсационна програма през 1961 г. Франция изпълнява подобна схема през 60-те. През 70-те загрижеността за нежеланите реакции вследствие извършени имунизации против дифтерит-тетанус-коклюш, води до установяване на компенсационни програми в Австрия, Дания, Япония, Нова Зеландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. През 1980 г. Тайван, Финландия, САЩ и Квебек (Канада) въвеждат такива програми. През 1988 г. Испания създава своята компенсационна схема (Programa de compensación por lesiones causadas por vacunas). Италия, Норвегия и Република Корея правят същото през 90-те. Последно създадени са компенсационните схеми в Унгария (2005), Исландия и Словения. Установен е значим обществен натиск в други държави, включително Австралия, Канада и Ирландия, да се основат подобни схеми. Към този момент няма програми, които да покриват развиващите се държави.

Медиите

ШОК, СЕНЗАЦИЯ, ЕКСЛУЗИВНО: Дете пострада след ваксина…

Такива заглавия нямаше, както има след поредния побой на някое шосе или в някое село. Ясно се усеща натискът в националните медии при отразяването или по-скоро липсата на такова в случаи на нежелани реакции след ваксини. Пресен пример за това е последният случай с Виктор от с. Брод, който пострада след поставянето на пневмококова ваксина Synflorix (Синфлорикс). Случаят бе отразен слабо и се появи единствено в някои регионални медии и Actualno.com. След случая министърът на здравеопазването Петър Москов гостува на поне две предавания, но тогава и никой не му отправи въпроси (бел. ред. - отговор на нашите въпроси към министерството все още чакаме). Информационното затъмнение засяга дори известни личности, като Робърт де Ниро. С негово съгласие от програмата на филмовия фестивал „Трибека” (Tribeca) в Ню Йорк беше спрян документален филм, изготвен със съдействието на бивш британски изследовател, който твърди, че съществува връзка между ваксините и аутизма.

* В статията са използвани данни от Доклад на Петкана Бакалова на тема "Ваксинопрофилактиката в Република България в контекста на европейския и световен опит"

Още от ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ:

Изнесени ваксинационни пунктове, където ще имунизират през почивните дни

Гастроентерологията в УМБАЛ Пловдив с нов премиум ехограф за точна диагностика

Зам.-министър Петров: Антибиотик не се пие от всеки болен от COVID-19

От днес безплатни ковид лекарства. Какво представляват и кога се изписват?

Спад в броя на новите случаи на коронавирус у нас, но при по-малко тестове

Ученици от Велико Търново преминават на дистанционно обучение

Епидемичен взрив от COVID-19 в кабелен завод в Бургас

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Здравеопазване