Къде отиват зарязаните от роднини пациенти от болниците?

Доскоро на входа на Университетска болница "Св.Георги" в Пловдив стоеше поставен отпреди повече от 30 години надпис, цитиращ Конституцията: "В НРБ всеки има право на безплатно лечение". Това отдавна вече не е вярно, наскоро се сетиха да махнат надписа. Във вида си на търговски дружества болниците, тези дълбоко хуманитарни институции, се сблъскват директно с проблем, който възниква периодично и който всеки път се решава по извънредно труден начин.

В момента в Университетска болница "Св.Георги" в Пловдив - най- голямата в Южна България, има двама пациенти, които са на " отглеждане", тъй като семействата им отказват да ги приемат обратно, а социалните засега мълчат. В единия случай става дума за жена, постъпила за лечение на исхемичен инсулт и с психиатрична експертиза, която от август е настанена в болницата и за нея вече са изразходвани към 1200 лв, при положение, че стойността на клиничната пътека е 730. Доста повече пари болницата харчи за другия пациент- той е постъпил по клинична пътека, която е 600 лв, а за него вече са изразходвани към 11 000 лв.

Както може да се предполага, подобни случаи не са единични, а като става дума за болни хора, социалната ни система би трябвало да предложи решение. В случая с болната жена, медиците са открили подходящ Дом за жени с психични увреждания в Карлово, но отговор оттам няма. От УМБАЛ съобщават, че са провели срещи с общинска дирекция "Социално подпомагане" и то не само сега, а още преди година, тъй като би трябвало да се създаде алгоритъм за подобни ситуации. Оказва се, че заведения има, но места няма. Освен, че тежат на болничния бюджет, тези пациенти живеят и в условия, които не са подходящи за тях.

Впрочем проблемът със зарязването на болни от семействата им не е от вчера, преди над 30 години в Пловдив имаше Отделение за хипотрофични деца, обособено в кв. "Изгрев", където настаняваха малки деца, непотърсени от близки. В държавните психиатрии пък най-редовно полицията или Спешна помощ докарва хора, изпаднали в безпомощно състояние по улиците, където и без това си живеят. Така болниците се превръщат в социални заведения, без това да е основната им функция. Преди дни друга една болница в Пловдив съобщи за две изоставени от майките си бебета още след раждането, за тях се намери изход в приемни семейства. Социалната ни система се реформира може би най-сериозно в сравнение с други сфери у нас, който каже обратното, едва ли е запознат с условията преди години. Има обаче още много да се направи, за да не остават безпомощни хора без подкрепа и обречени.

В наредбата, регламентираща изписването на пациенти от болницата, текстът предлага три варианта - предава се на близките му, информира се дирекция "Социално подпомагане", ако те не го искат, а той има нужда от грижи - да му бъде предложена социална услуга. Третият вариант в тази наредба е доста спорен - предава се на служител на "Социално подпомагане"... А после? Най-малкото, което може да се направи в такива случаи, е в специализираните социални заведения да се държи някакъв разумен резерв за подобни ситуации и да има топла информационна връзка между болниците и тях. Това би спестило и нерви и пари на всички.