На 17 юни 2025 една майка, отчаяна от липсата на необходимото за детето ѝ лекарство, пише до Министерството на здравеопазването. Оттам отговарят, че доставките на всички лекарствени форми на медикамента са отложени за края на 2025 или началото на следващата година и я съветват да се обърне към лекуващия лекар на детето - "за назначаване на друга подходяща терапия".
Лекарството e Salofalk, активната съставка в шестте лекарствени форми, които се внасят в България, е месалазин, а в страната няма разрешени за употреба други лекарствени продукти, които го съдържат. За над 5000 човека със заболявания на дебелото черво като улцерозен колит и болестта на Крон Salofalk е необходим за лечение и поддържане на ремисия.
Когато нямат възможност да го приемат, качеството им на живот силно се влошава - връщат се симптомите отпреди ремисията. Силни болки в корема, ректално кървене, спешна нужда за изхождане, което стига до над десет пъти на ден, загуба на тегло, на кръв, може да се стигне до анемия. Някои са на болнична храна в такива периоди, тъй като не могат да се хранят нормално.
Още: МЗ осигури 27 650 опаковки от лекарство за диабет, което известните ползват за отслабване
Чуждестранен внос
"Вече почти година Salofalk го няма в аптеките и складовете, а заместител в България просто не съществува. Принудени сме да купуваме лекарството от Гърция, Турция или Сърбия на двойна цена - около 200 лева за опаковка, докато тук с рецепта по здравна каса струва 74 лева. И това е всеки месец", разказва за Дойче Веле Росана Георгиева, която сигнализира ДВ за недостига на лекарството. Хората се организират и пътуват, пазарувайки колкото се може повече количества, защото изпълняват и поръчки на други, които не могат да си позволят. "Освен финансовия товар, идва и постоянният стрес - да обикаляш аптеките всеки ден, да молиш познати от други градове и държави също да търсят, да броиш за колко дни ти остава", обяснява Георгиева.
В Гърция и Турция дори се намират аптеки, които чрез куриерски фирми изпращат Salofalk по български заявки.
Съвсем реална е хипотезата хората да купуват медикамент, закупен от българска фирма и реекспортиран от търговци заради по-голяма печалба. Причината е, че в България лекарството се реимбурсира от НЗОК и има значително по-ниска цена спрямо съседни и западноевропейски пазари.
Това създава икономически стимул за търговците на едро да закупуват лекарството тук и да го изнасят към страни, където могат да го продадат по-скъпо.
Снимка: iStock
Така на вътрешния пазар остават недостатъчни количества, а аптеките не могат да заредят - особено форми като Salofalk 500 mg таблетки и Salofalk гранули.
Такива дефицити вече са се случвали и се случват с редица други лекарства, сред които и различни инсулини. Забраните за износ на медикаменти за лечение на диабет периодично се въвеждат, дори и в момента действа такава до 25 ноември за износ на инсулини и други лекарства, сред които "Оземпик" (масово използван и за отслабване), антибиотици за деца, имуносупресор и др.
Производствени проблеми и/или реекспорт?
Разрешените за употреба в България лекарствени продукти са:
- Salofalk 500 mg гастро-резистентни таблетки ×100;
- Salofalk 3 g гранули с удължено освобождаване ×30;
- Salofalk 1000 mg гранули с удължено освобождаване ×100;
- Salofalk 1 g супозитории ×10;
- Salofalk 500 mg супозитории ×10 и ×30;
- Salofalk 4 g/60 ml ректална суспензия ×7.
Притежател на разрешението е Dr. Falk Pharma GmbH, Германия с представител "Евофарма" ЕООД. На запитване на Дойче Веле какво е настоящото положение от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) отговориха, че проблемът обхваща не само България, но и други държави от ЕС. Още преди година - през ноември 2024 - българското дружество е уведомило ИАЛ "за производствени затруднения на германската компания, засягащи доставките на някои от продуктите Salofalk, пише в отговора.
Графикът, по който се спират и възобновяват доставките, е различен за всяка от шестте лекарствени форми. Продажбите на Salofalk 500 mg таблетки например спират от 29 ноември 2024, възстановени са през февруари, но отново спират от 2 април. Пак през април, но две седмици по-късно са преустановени продажбите и на Salofalk 500 mg супозитории x 1.
Още: Скъпоструващо лекарство е извадено от списъка с платени от НЗОК медикаменти за деца
Само за Salofalk 1000 mg гранули с удължено освобождаване x 100 продажбите са спрени за три месеца до май не поради проблеми с производството, а "поради логистични причини". Доставка би трябвало да е дошла през юли, поне така са информирали от "Евофарма".
Поради производствени причини от 10 юни са спрени продажбите на Salofalk 1 g супозитории x 10, а месец по-късно и на Salofalk 3 g гранули с удължено освобождаване x 30 - до ноември.
Нуждаещите се от лекарството се оплакват, че доставките идват изключително рядко и в нищожни количества. "Министерството на здравеопазването и ИАЛ и само обясняват, че проблемът бил в чуждестранния производител, без реално решение и без признание, че кризата е постоянна", казва Росана Георгиева.
Къде е контролът?
В отговора до Дойче Веле от ИАЛ обясняват, че по последна информация, постъпила на 4 ноември, "Eвофарма" съобщава, че са извършени доставки на Salofalk 1000 mg гранули с удължено освобождаване x 100 и Salofalk 3 g гранули с удължено освобождаване x 30 през октомври и в началото на ноември 2025 до различни търговци на едро с лекарствени продукти. "От тези лекарствени продукти има ограничена наличност в склада на "Ес енд Ди Фарма" (където "Евофарма" разполагат на склад, б.а.), като за последния медикамент e планирана доставка през ноември", казват от ИАЛ. За декември е обещана доставка на Salofalk 1 g супозитории x 10.
От писмо, подписано от зам.-министъра на здравеопазването Бойко Пенков, става ясно, че доставки на лекарствените продукти с търговско име Salofalk са планирани за януари-април 2026, а на Salofalk 500 mg suppositories х 10; х 30 - през май 2026.
"Eкскурзиите" на пациенти в съседни държави обаче показват, че въпреки проблемите с новата производствена линия на германската компания, в аптеките там се продава Salofalk. А в България като че ли се изпарява незабавно от складовете на търговците на едро. В същото време държавата не може да гарантира, че малкото количества, които са внесени, ще стигнат до българските пациенти и няма да изтекат в паралелен износ.
От края на юни т.г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) извършва секторен анализ на фармацевтичния пазар и е идентифицирала като един от проблемите паралелният износ на лекарства и режимът за проследяване на наличностите на лекарствени продукти от позитивния списък (заплащани от НЗОК). Контролът би бил значително по-ефективен, ако има възможност за бързо блокиране при експорт на лекарства чрез митническа декларация. А това означава добра връзка на СЕСПА (Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в позитивния списък) с митниците.
Според КЗК някои действащи разпоредби в режима за проследяване на медикаменти от Позитивния списък "водят до по-либералното му третиране". Тоест, оставени са вратички. Докато ги има, аптечният туризъм към съседните държави ще процъфтява.
Разследване на Емилия Милчева/"Дойче веле"
