Министерството на здравеопазването даде обширен отговор за Actualno.com на въпрос опасна ли е топлата вода от чешмата в София, Пловдив и Плевен. Поводът да се обърнем към ведомството бе проучване, проведено от екип на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съвместно с „Активни потребители“, което показва, че топлата питейна вода във водопроводните мрежи може да съдържа многократно повече бактерии от студената. В редица взети проби от различни локации в трите града са открити по-високи нива на микроорганизми в топлата вода спрямо студената, като в някои райони на столицата (ж.к. "Гео Милев") и Плевен (ул. "Гургулят") равнищата достигат почти 70 пъти по-висока концентрация.
Още: Опасна ли е топлата чешмяна вода в домовете ни? Притеснителни открития и препоръки
Графика: "Активни потребители"
Изследването поставя под въпрос употребата на топла вода, която всяко домакинство използва за миене, готвене и дори пиене. Проучването показва, че в нея липсва активен хлор - т.е. основният дезинфектант, а недостатъчно високата температура на подгряване създава идеална среда за развитие на бактерии, включително опасни патогени като Legionella и нетуберкулозни Mycobacterium. Те могат да причинят тежки инфекции и пневмонии, особено при хора с отслабена имунна система, възрастни и деца, казват авторите на проучването.
МЗ осъществява "постоянен държавен здравен контрол"
От Министерството на здравеопазването (МЗ) уверяват, че чрез регионалните здравни инспекции (РЗИ) осъществяват "постоянен държавен здравен контрол" върху качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Той се извършва по реда на Наредба № 9/16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, съгласувана с европейското законодателство.
Още: "Топлофикация София" и ще останат ли хората от "Дружба" на студено": Мерките на енергийния министър
Според разпоредбите на тази наредба водата е безопасна, когато: не съдържа микроорганизми, паразити, химични, радиологични и други вещества в количества, които биха застрашили здравето; покрива нормативните стойности по показателите в приложенията към Наредбата; отговаря на изискванията при крана на потребителя (място на ползване).
От страна на ВиК операторите пък се осъществява "постоянен мониторинг на качеството" на питейната вода. РЗИ съгласуват годишни планове на ВиК операторите за мониторинг, като провеждат и контролен мониторинг на качеството на водата на крана при потребителя, която се доставя от ВиК оператора, посочват от МЗ.
Честотата на пробите се определя по Наредба № 9 според „зоната на водоснабдяване“ - т.е. броя обслужвани жители/обем. Гарантират се ежеседмични микробиологични проверки в големите системи и регулярен химичен и радиологичен контрол по показатели от постоянния и периодичния мониторинг, определени в конкретната наредба.
Още: Ще си взимаме ледени душове: Задава се криза с топлата вода в цяла Европа
Снимка: БГНЕС
Кои показатели се следят и кога знаем, че има опасност?
Следените показатели (нормативно определени) са:
- Микробиологични: Escherichia coli, колиформени бактерии, ентерококи и др.;
- Индикационни за обработка: свободен остатъчен хлор, мътност (търбидност), цвят, мирис, вкус, електропроводимост, pH и др.
- Химични: нитрати/нитрити, амоний, манган, желязо, алуминий, флуориди, тежки метали, бензен, пестициди и др.;
- Радиологични: обща алфа/бета активност (и при нужда – специфични изследвания).
Пробите се изследват в акредитирани лаборатории. "При установено несъответствие РЗИ незабавно уведомява водоснабдителния оператор и издава предписания за корективни мерки; засилва пробонабирането; при риск за здравето разпорежда незабавни мерки за защита на населението – публично оповестяване, препоръка за преваряване, временно ограничаване на ползването за пиене, осигуряване на алтернативно водоснабдяване и др.; проследява изпълнението до пълно възстановяване на съответствието", допълват от здравното министерство, с което на практика дават и отговор, че топлата вода към този момент не се счита за опасна.
Още: И район "Искър“ без топла вода и парно до Нова година: Кметът иска отговори от “Топлофикация"
Проблемна ли е Наредба № 9?
Според авторите на проучването обаче нормативна уредба за качеството на топлата питейна вода в България практически липсва. Текущата „Наредба 9/2001“ не описва специално топлата вода. Правилата за топлоснабдяване касаят единствено техническите и търговските аспекти, твърдят от СУ и "Активни потребители".
Също така няма изискване за температурата, до която се подгрява водата, този въпрос е оставен за договаряне с възложителите, т.е. общините, твърдят авторите на изследването. Те дори препоръчват на отговорните институции да предприемат промяна в Наредба 9/2001 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, за да се включат изисквания за безопасност на топлата вода, насочени към производителите/операторите на топлопреносната мрежа. "Тъй като в България общественото топлоподаване е неразделимо от общественото водоснабдяване, производителите на топлоенергия трябва да имат и задължения за опазване на здравето на потребителите", смятат от СУ и "Активни потребители".
Още: Вредна ли е чешмяната вода за кожата и косата?
Снимка: iStock
Какви мерки предприема здравното министерство?
В отговор на наш въпрос относно мерките, които Министерството на здравеопазването предприема, от ведомството отговарят, че в качеството си на конкретен бенефициент изпълняват проект № BG16FFPR002-1.003-0001 „Модернизиране на системата за контрол на качеството на питейните води“, процедура № BG16FFPR002-1.003 „Mодернизиране на органите на държавния здравен контрол за осъществяване на мониторинг на качеството на питейните води“, по приоритет 1 „Води“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.
Дейностите на проекта ще бъдат реализирани в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Регионална здравна инспекция - Бургас (РЗИ - Бургас), РЗИ - Плевен, РЗИ - Пловдив и РЗИ - Стара Загора - чрез изпълнение на следните специфични цели:
- Закупуване на съвременна лабораторна апаратура и оборудвани транспортни средства за превоз и съхранение на проби, за осигуряване на възможност за измерване на новите показатели и норми на стойности, произтичащи от изискванията на Директива (ЕС)2020/2184 и разработване на специализиран лабораторен софтуер за нуждите на системата на Държавния здравен контрол;
- Разработване, валидиране и внедряване на методи за анализ, съгласно Приложение № 3„Методи за анализ“ от Наредба № 9/2001г.;
- Обучение на служителите от системата на Държавния здравен контрол за работа с апаратурата и новите методи за анализ.
Още: Разберете дали чешмяната вода става за пиене
