Антисоциалното поведение влияе на мозъка

Проучване разкри, че хората, които крадат, тормозят и лъжат, имат по-малък мозък в сравнение с обикновените хора, като упоритото антисоциално поведение е причинено от анормални промени в мозъчната структура, съобщава „Сабах“.

Проф. Георги Чернев: Къде са 80-те милиона за молекули?

"Помните ли дебата за молекулите преди 3-4 години? И че ние сме от малкото държави, които на година по 60-70-80 млн. даваме, може би на...

Прочети повече

Според изследванията, публикувани в списание „The Lancet Psychiatry“, откритията предоставят доказателства, предполагащи, че хората, които проявяват постоянно антисоциално поведение като лъжа, кражба, импулсивност, агресия и липса на загриженост за другите (с други думи, социопатично поведение) имат основни невропсихологични различия, предаде БГНЕС.

Като част от изследването учените сканират и анализират резултатите от ЯМР на 700 индивида, разделяйки доброволците на три групи, категоризирани по поведението им. Първата група е от хора без анамнеза за трайно антисоциално поведение, втората с нарушения на антисоциалното поведение само в юношеска възраст, а третата с антисоциално поведение през целия живот.

Установени са характерни разлики в структурата на мозъка при 80 индивида с упорито антисоциално поведение дълго след юношеството. При 45-годишен субект, който от детството е проявявал антисоциално поведение, е установено, че има намалена външна повърхност и по-тънка кора в части от мозъка, свързани преди това с такова поведение.

Индивиди с упорито антисоциално поведение имат по-малка средна повърхност и по-ниска средна дебелина на кората от хората, които не проявяват подобно поведение.

Времето на биороботите наближава

Неврофизиолози от САЩ създадоха прототип на "биоробот", като свързаха фрагмент от гръбначния мозък на плъх с изкуствено създадени муску...

Прочети повече

„Възможно е структурната разлика в мозъка им да затруднява развитието на социалните умения“, казва д-р Кристина Карлиси от Университетския колеж в Лондон, водещ автор на изследването.

Карлиси добави, че такива хора се нуждаят от повече съпричастност и „биха могли да се възползват от повече подкрепа през целия си живот“.

Въпреки че проучването отваря много врати за бъдещи проучвания, са необходими още изследвания, за да се определят по-силните причинно-следствени връзки между антисоциалното поведение и анормалната мозъчна структура, като се вземе предвид дали подобни структурни разлики са резултат от генетика или околна среда.