В ново проучване, учени са открили обезпокоителна връзка между делфини, изхвърлени на брега, и токсин, който причинява мозъчно увреждане, подобно на болестта на Алцхаймер. Оказва се, че това може да има тревожни последици за милиони хора. Проучването е проведено от екип от Медицинския факултет "Милър" към Университета в Маями. Изследователите са изследвали 20 делфина, изхвърлени в лагуната Индиън Ривър във Флорида, и са открили в телата им високи нива на химическо вещество, увреждащо мозъка. Веществото се произвежда от цианобактерии, известни още като синьозелени водорасли.
Цианобактериите предизвикват Алцхаймер при делфините
Тези микроскопични организми отделят съединения, които са силно токсични за нервните клетки, като увреждат областите на мозъка, отговорни за паметта, мисленето и комуникацията. Данните показват, че делфините, изхвърлени на брега по време на пика на цъфтежа на водораслите, са имали нива на токсини 2900 пъти по-високи от тези при животни, изхвърлени от вълните по друго време на годината. Мозъците на делфините също така показват признаци на болестта на Алцхаймер, включително лепкави протеинови бучки и заплетени влакна, които нарушават мозъчната функция и могат да доведат до загуба на паметта и объркване.
Още: Проучване: Кетогенната диета може да намали риска от Алцхаймер
Токсинът може да засегне хората
Делфините се считат за екологични индикатори за токсично въздействие в морската среда. Затова има директни опасения за човешкото здраве, свързани с цъфтежа на цианобактериите, казва д-р Дейвид Дейвис пред Daily Mail.
Миналата година окръг Маями-Дейд регистрира най-високия процент на болестта на Алцхаймер в страната, което показва, че вредните токсини вероятно могат да засегнат и хората. Болестта на Алцхаймер вероятно има много причини, но излагането на цианобактерии все повече се очертава като значителен рисков фактор, казва Дейвис.
Цианобактериите, известни още като синьозелени водорасли, са микроскопични организми, които виреят в топли, богати на хранителни вещества води, особено там, където отходните канали и селскостопанските отпадъчни води отлагат високи нива на азот и фосфор. По време на размножителния си период тези организми се размножават бързо, оцветявайки водоемите в яркозелено или синьозелено и активно отделят токсини.
Още: В търсене на друго: Учени с изненадващо откритие за женския мозък
Водораслите съвсем не са безобидни
Цъфтежът на водораслите може да изглежда безобиден, но това съвсем не е така. Водораслите произвеждат редица токсини, които са изключително токсични за нервните клетки, включително:
β-N-метиламино-L-аланин (BMAA);
2,4-диаминобутирова киселина (2,4-DAB);
N-2-аминоетилглицин (AEG).
Още: Откритие: Китовете и делфините често общуват и играят заедно
Учените смятат, че с течение на времето излагането на тези токсини може да доведе до същите мозъчни промени, които се наблюдават при болестта на Алцхаймер, включително:
- неправилно прегънати тау протеини;
- амилоидни плаки;
- преплетени влакна, които нарушават невронните връзки.
За съжаление, връзката между тези токсини и невродегенеративните заболявания не е просто теоретична. Проучвания, включващи жители на Гуам, показват, че хората, които редовно консумират продукти, съдържащи цианобактериални токсини, са по-склонни да развият същите мозъчни нарушения, които са характерни за болестта на Алцхаймер.
Мозъците на изложените на тези токсини показват същите нарушения при протеините и образуването на плаки, както при пациенти с болестта на Алцхаймер. По-късно експерименти върху лабораторни животни потвърждават тези открития, демонстрирайки, че дългосрочното излагане на токсини може да причини когнитивен спад и мозъчни увреждания, почти идентични с тези, наблюдавани при болестта на Алцхаймер.
Още: Език от дълбините: Учени разгадават тайната в общуването на застрашен вид делфини
Снимка: iStock
Учените бият тревога
Положението сред делфините е особено тревожно, тъй като те са висши хищници в морските екосистеми и са изключително податливи на биоакумулация - натрупване на токсини в телата на животните, намиращи се на върха на хранителната верига. Малките риби и безгръбначните животни поглъщат цианобактериални токсини и тези съединения постепенно се концентрират, докато се придвижват нагоре по хранителната верига. Казано по-просто, докато достигнат до делфините, нивата им могат да бъдат изключително високи.
В проучването учените анализирали мозъците на 20 афала, заседнали на плажове между 2010 и 2019 г. Резултатите показват, че животните, които са били изхвърлени в периода на цъфтежа на водораслите, са имали нива на 2,4-диаминобутирова киселина (2,4-DAB) до 2900 пъти по-високи отколкото при делфини, изхвърлени по друго време на годината.
Освен това, в мозъците на животните са наблюдавани множество отличителни белези на болестта на Алцхаймер, включително β-амилоидни плаки, хиперфосфорилирани тау протеини и включвания на протеина TDP-43 - маркер за по-агресивни форми на невродегенеративното заболяване. Учените също така са идентифицирали промени в 536 гена, съответстващи на модели, свързани с болестта на Алцхаймер при хората.
Проблемът с цъфтежа на водораслите се изостря и от изменението на климата и увеличения отток на хранителни вещества, тъй като повишаващите се температури на водата и продължителното слънчево греене създават идеални условия за по-чест и продължителен цъфтеж на цианобактериите.
