Погребалната практика, известна като Култура на дървения ковчег, е била характерна през желязната епоха в планинския район Панг Мафа в Северозападен Тайланд. Преди между 2300 и 1000 години хората са били погребвани в големи дървени ковчези на кокили, откривани най-вече в пещери и скални заслони. През желязната епоха всеки от тези дълги до няколко метра ковчези е изработван от тиково дърво и се отличава с изкусни резби на геометрични, животински или човешки форми в дръжките на двата края.
ОЩЕ: Мистерията на стълбището на пирамидата на Джедафра, което не води никъде (ВИДЕО)
Международен екип изследователи от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия, и проекта за праисторическо население и културна динамика Highland Pang Mapha в Банкок, Тайланд, са анализирали ДНК от 33 индивиди на Културата на дървения ковчег от пет места и са открили нови връзки между индивиди от различни места. Хората, изглежда, са били голяма, добре свързана общност, където генетичната връзка е играла значителна роля в погребалния ритуал.
„Нашето проучване изследва връзката между хората и тяхната среда в сезонните тропици. Един от решаващите аспекти е изследването на социалната структура на тези праисторически общности, както и обясняването на връзките им с други преднеолитни, неолитни и постнеолитни групи в този регион“, казва Расми Шукондей, водещ автор на изследването.
Условията за запазване на ДНК в тропическите региони са предизвикателство и ограничават древните популационни генетични изследвания от Югоизточна Азия. Повечето проучвания са ограничени до отделни индивиди или малки групи, представляващи държава и период, и идентифицират само широки модели, като например генетична смес на фермери от долината на река Яндзъ в Южен Китай с местния генофонд Hòabìnhian, свързан с ловци и събирачи.
Изследването е идентифицирало два различни рода сред хората от Културата на дървения ковчег – единият свързан с долината на река Яндзъ, а другият с долината на Жълтата река (Хуанхъ) в Китай. Те съвпадат с културните различия, наблюдавани в погребалните практики и храненето, което предполага уникални сфери на влияние и връзки с отделни миграционни маршрути през периода на неолита.
Освен това изследователите използвали иновативни техники като анализ на идентични по произход блокове, за да разкрият сложни модели на биологична свързаност във и между местата.
Близки генетични роднини, като родители и деца, са били погребани в една и съща пещерна система, което предполага генетична връзка в погребалните практики. Но по-широките генетични връзки в различни речни долини показват голяма и взаимосвързана общност, свързана с Културата на дървения ковчег.
ОЩЕ: Праисторическа бижутерия разделяла Граветската култура
„Анализът на така наречените IBD блокове (идентични по произход) помага за проследяване на сложни модели на биологична връзка в рамките на обект и между региони – и досега не е бил прилаган в археогенетични изследвания на Югоизточна Азия“, казват авторите на изследването.
Това новаторско изследване не само допринася за нашето разбиране на генетичния пейзаж в постнеолитната континентална Югоизточна Азия, но също така предоставя ценна представа за социалната динамика на древните общности. Съвместните усилия и по-нататъшните изследвания обещават да хвърлят повече светлина върху културните и популационни взаимодействия в Югоизточна Азия и извън нея.
