Хипотезата за Гея: Огромен организъм ли е Земята?

Някои привърженици на хипотезата дори смятат, че Гея е в състояние да се „възстановява“ от всякакви бедствия. Например да оцелее при падане на метеорит, след много мощно вулканично изригване и активното човешко влияние.

На пръв поглед теорията изглежда малко странна. Въпреки това тя е разработена от уважавани учени: британския химик Джеймс Лавлок, член на Лондонското кралско общество, както и американския биолог Лин Маргулис.

Всичко започва през 60-те години на миналия век, когато Лавлок консултира НАСА по въпросите за живота на Марс. Ученият намира лесен начин да разбере отговора: да анализира атмосферата на Червената планета. Оказва се, че както на Марс, така и на Венера почти няма кислород и метан – газове, произвеждани от живи организми.

Тогава Лавлок обръща внимание на уникалния състав на земната атмосфера. Това кара изследователя да мисли, че самият живот консумира и отделя газове, така че планетата да поддържа условия за своето съществуване.

Колкото повече дишащи кислород живи същества се появяват на Земята, толкова повече въглероден диоксид се отделя в атмосферата. Но Земята не се превръща в безжизнена планета като Марс. Въглеродният диоксид се абсорбира от растенията, които с увеличаване на съдържанието му в атмосферата само се размножават по-добре. Това означава, че произвеждат повече кислород. В резултат на това балансът не се нарушава.

Лавлок започва да развива идеята и в крайна сметка стига до заключението, че Земята е единна и добре функционираща система – тя е самата Гея. Благодарение на сложните взаимоотношения между дивата и неживата природа планетата поддържа оптимални условия за своите обитатели вече 3,8 милиарда години.

И макар че много учени не подкрепят теорията на Лавлок, хипотезата за Гея става известна и доста популярна. Британският химик дори получава награди от Геоложкото общество в Лондон, НАСА и редица други организации.

Защо някои учени подкрепят хипотезата за Гея

Гея. Anselm Feuerbach / Public Domain

Идеята, че Земята е огромен организъм, се оказала привлекателна. Хипотезата едновременно обяснявала всичко и в същото време била проста и красива. Не е изненадващо, че теорията си спечелила много последователи. Включително и сред привържениците на Новото време. Последните започнали да говорят за разумната Земя и науката, която потвърждава легендите на древните за Майката Природа.

Самият Лавлок по всякакъв възможен начин отричал подобни интерпретации и дори съжалявал, че е избрал името на хипотезата. Но това не го спасило от недоволството на учените, които смятали, че се създава нова секта под прикритието на науката.

Въпреки това хипотезата намира поддръжници в академичните среди. До голяма степен, защото някои от предположенията на теорията се потвърдили на практика.

В моретата се поддържа солевият баланс

В Световния океан постоянно постъпват минерали от сушата и реките. Ако не беше взаимодействието на живата и неживата природа, всички морета отдавна щяха да се превърнат в безжизнени солени резервоари като Мъртво море. Това обаче не се случва: концентрацията на сол в морската вода не се променя в продължение на милиони години.

Лавлок предполага, че солта се отлага на морското дъно, а коралите влияят положително върху солеността на океана. Сега се смята, че моретата са способни да се саморегулират по подобен начин.

Земята се "адаптира" към промяната в яркостта на Слънцето

От времето на появата на първите организми на нашата планета яркостта на нашата звезда се е увеличила с 25-30%. Въпреки новите условия Земята поддържа температура, подходяща за живот.

Според Лавлок и колегите му това се дължи на микроорганизмите. С повишаване на температурата планктонът започва да се размножава по-активно, в резултат на което количеството на отпадните му продукти се увеличи. Включително на газа диметилсулфид. Когато той попадал от водата в облаците, последните започвали да отразяват по-добре слънчевата светлина и температурата на Земята се снижавала. По-късно в облаците бил открит диметилсулфид.

Компютърни модели на саморегулиращата се среда

През 80-те години на миналия век Лавлок създава модела Daisyworld. Това е опростена демонстрация на способностите на Гея за саморегулиране.

„Светът на маргаритките“ бил обитаван само от два вида растения: черни - които поглъщат светлината, и бели – които я отразяват. Първият съответно предпочитал прохладата, а вторият - топлината. Моделът се оказал много устойчив. И така, ако броят на черните цветове се увеличел, повърхността на планетата отразявала по-малко светлина и ставало по-топло върху нея. И това доведело до размножаването на бели растения.

Може ли Земята да се разглежда като огромен организъм?

На теорията на Лавлок липсва точност. Затова не всички нейни привърженици са сигурни дали е възможно Земята да се нарече единен "жив" организъм. Например Лин Маргулис настоява, че хипотезата показва само как живите и неживите се развиват съвместно благодарение на тясна взаимовръзка.

Има и конкретни примери, които доказват, че "майката природа" далеч невинаги е в състояние да се справи с децата си. Същите доста често сами нарушават равновесието на системата.

Земята не е в състояние да регулира напълно своята атмосфера и температура. Например дърветата просто нямат време да абсорбират излишния въглероден диоксид: количеството му в атмосферата нараства 17 пъти по-бързо.

Вярно ли е, че Земята се смалява?

Земята непрекъснато губи и получава материал от Космоса. И така, ако Земята непрекъснато отдава материята и също така придобива нов мат...

Прочети повече

А организмите, населявали Земята, често са имали пагубен ефект върху климата на планетата. Например преди около 2,4 милиарда години, когато се появили бактерии, които произвеждат кислород по време на фотосинтезата, количеството метан в атмосферата намаляло драстично. Това довело не само до заледяването на Земята, но и до смъртта на много микроорганизми. Противно на теорията на Лавлок, те не успели да възстановят своите популации.

Земята е много по-сложна от „Света на маргаритките“. На нашата планета живеят огромен брой видове и тяхната еволюция не може да бъде еднопосочна.

С какво е полезна хипотезата за Гея

И все пак идеята на Лавлок не е просто красива метафора. Тя стимулира изучаването на нашата планета като единна голяма екосистема, а не като съвкупност от части. Днес никой не се съмнява, че живата и неживата природа са взаимосвързани и могат да си влияят. Тази идея е в основата на съвременната наука за околната среда.

Колкото и да е парадоксално, теорията на Лавлок за саморегулирането на Земята, напротив - показала колко крехко е равновесието на природата. Сега, когато климатът на нашата планета силно се променя, подобно напомняне е особено важно. И в този смисъл хипотезата за Гея е изиграла положителна роля в науката.