По време на неуредици грелинът принуждава емоционалния център на мозъка да изработва хормон на растежа, като по този начин укрепва стреса в нервната системи и повишава тревожността.
Още: Нова версия на периодичната таблица може да промени начина, по който се измерва времето
Още: 115-годишна жена стана официално най-възрастният човек на земята. Преживява коронавирус на 110
Страхът е задължителна емоционална съставка на стреса, а следователно реакцията на стреса задължително засяга амигдалата. Тази структура участва във формирането на всяка емоция, но е придобила известност именно като „център на страха“.
Амигдалата реагира на стреса по доста интересен начин – както пишат изследователите от Масачузетския технологичен институт, амигдалата започва да произвежда много растежен хормон – соматотропин.
Най-странното е, че образуването на соматотропин в амигдалата зависи от грелина. Досега грелинът се смяташе за хормон на глада, който управлява хранителното поведение – много биомедицински компании започнаха да разработват средства срещу затлъстяване, насочени към грелина. Той се синтезира в стомаха, откъдето се разпространява из целия организъм, но част от него се изработва и в мозъка – в хипоталамуса.
Още: Изследване твърди, че скелетът в семейната гробница на Александър Велики НЕ Е на баща му
Още: Растенията наистина "крещят", просто досега не сме ги чували
Нивото на грелин се повишава при стрес, при колективен тормоз, при загуба на работа, при смърт на близък човек. Отдавна е известно, че грелинът стимулира отделяне на соматотропин от хипофизата, както и въздействието му върху костите или например върху черния дроб са изучени добре. Но влиянието на растежния хормон върху самия мозък – в частност върху амигдалата, досега не е привличало вниманието на учените.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: По кожата ни лазят зомби клетки: някои помагат, други ни вредят
Още: Научен пробив за витамин B1: Потвърдиха теория, смятана за невъзможна
Както пишат в Molecular Psychiatry Ки Гусенс и колегите й, мишки, при които амигдалата е получила много самототропин или чиито рецептори към соматотропина имали повишена чувствителност, се оказали по-страхливи.
Боязливостта на животните била определяна, като първоначално ги обучавали да реагират на звуци, свързани с опасност, а след това им пускали нов звук, който не бил свързан с опасност. Когато блокирали рецепторите към грелин и соматотропин, мишките преставали да се паникьосват и да се страхуват.
От друга страна, когато животните били подлагани на продължителен стрес, нивото на грелин и хормонът на растежа им се повишавали и неприятните спомени се укрепвали по-силно.
Още: Притеснително: Пластмасата прониква в човешките мозъци
Още: VIASAT NATURE представя „Глобалните приключения на Атънбъро“ (ВИДЕО)
Изследователите правят паралел с посттравматичния синдром при човека, когато страхът и паниката възникват сякаш от нищото поради преживян в миналото стрес, който продължава да живее в мозъка.
Преди година излезе информация за грелина в амигдалата, но тогава ставаше дума, че хормонът на глада, въздействайки на емоционалния център, може да подпомогне развитието на алкохолизъм. Хората често започват да пият, за да снемат постоянния стрес, затова вероятно „антигрелиново“ лекарство е способно да убие едновременно два заека, тоест и повишената тревожност, и алкохолизма.
Още интересни новини четете в сайта megavselena.com
