По време на неуредици грелинът принуждава емоционалния център на мозъка да изработва хормон на растежа, като по този начин укрепва стреса в нервната системи и повишава тревожността.
Още: Революционно: Създадоха "кожа в спринцовка" за лечение
Още: Вярващи виждат лицето на Исус в Торинската плащаница. Според ново изследване това не е Той
Страхът е задължителна емоционална съставка на стреса, а следователно реакцията на стреса задължително засяга амигдалата. Тази структура участва във формирането на всяка емоция, но е придобила известност именно като „център на страха“.
Амигдалата реагира на стреса по доста интересен начин – както пишат изследователите от Масачузетския технологичен институт, амигдалата започва да произвежда много растежен хормон – соматотропин.
Най-странното е, че образуването на соматотропин в амигдалата зависи от грелина. Досега грелинът се смяташе за хормон на глада, който управлява хранителното поведение – много биомедицински компании започнаха да разработват средства срещу затлъстяване, насочени към грелина. Той се синтезира в стомаха, откъдето се разпространява из целия организъм, но част от него се изработва и в мозъка – в хипоталамуса.
Още: Разломът Сан Андреас може да предизвика земетресение, невиждано досега
Още: Прахората са се хранили с развалено месо с червеи. Но защо?
Нивото на грелин се повишава при стрес, при колективен тормоз, при загуба на работа, при смърт на близък човек. Отдавна е известно, че грелинът стимулира отделяне на соматотропин от хипофизата, както и въздействието му върху костите или например върху черния дроб са изучени добре. Но влиянието на растежния хормон върху самия мозък – в частност върху амигдалата, досега не е привличало вниманието на учените.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Изгубените бани на Цицерон са открити в потънал римски град
Още: Котката като семейство: Ново проучване показва дълбоката връзка между хората и домашния любимец
Както пишат в Molecular Psychiatry Ки Гусенс и колегите й, мишки, при които амигдалата е получила много самототропин или чиито рецептори към соматотропина имали повишена чувствителност, се оказали по-страхливи.
Боязливостта на животните била определяна, като първоначално ги обучавали да реагират на звуци, свързани с опасност, а след това им пускали нов звук, който не бил свързан с опасност. Когато блокирали рецепторите към грелин и соматотропин, мишките преставали да се паникьосват и да се страхуват.
От друга страна, когато животните били подлагани на продължителен стрес, нивото на грелин и хормонът на растежа им се повишавали и неприятните спомени се укрепвали по-силно.
Още: 13-годишна суша погубила маите на полуостров Юкатан преди 1000 години
Още: Психолози предупреждават за "ефекта на микромъката": Тъгата, която не знаем, че носим
Изследователите правят паралел с посттравматичния синдром при човека, когато страхът и паниката възникват сякаш от нищото поради преживян в миналото стрес, който продължава да живее в мозъка.
Преди година излезе информация за грелина в амигдалата, но тогава ставаше дума, че хормонът на глада, въздействайки на емоционалния център, може да подпомогне развитието на алкохолизъм. Хората често започват да пият, за да снемат постоянния стрес, затова вероятно „антигрелиново“ лекарство е способно да убие едновременно два заека, тоест и повишената тревожност, и алкохолизма.
Още интересни новини четете в сайта megavselena.com
