Какво не е наред с числото 13 и защо толкова много плаши хората?

В ново изследване учени от Университета на Южна Каролина, ръководени от социолога Бари Марковски, смятат, че източникът на лошата репутация на числото 13 е неясен и спекулативен, и затова решили да се справят с този проблем веднъж завинаги.

Според учените източникът на лошата репутация на това число се крие в противоречиви и ексцентрични твърдения. Според Джо Никел, който изследва твърдения за паранормални явления за Комитета по разследване на скептицизма, в търсене на отговора трябва да се обърнем към числото 12. Това число представлява „пълнотата“ – броят на месеците в годината, боговете на Олимп, знаците на Зодиака и дори апостолите на Исус. В същото време числото 13, така да се каже, контрастира с това чувство за доброта и съвършенство.

Например числото 13 може да бъде свързано с някои известни, но нежелани гости на масата – например бог Локи бил 13-ият гост на празненство във Валхала, където подмамил друг участник да убие бог Балдур. Същата е и историята с Юда, който също бил 13-ият гост на Тайната вечеря.

Според Бари Марковски част от репутацията на 13 може да е свързана с чувство на непознатост или „чувство на аномалия“. В ежедневието 13 е по-рядко срещано от 12. Няма 13-и месец или 13 часа. Само по себе си чувството за непознатост няма да предизвика фобия, но психологическите изследвания показват, че предпочитаме това, което е познато.

Хората също могат да приписват мрачна слава на 13 поради същата причина, поради която мнозина вярват в „ефектите на пълнолунието“. Вярванията, че пълнолунието влияе върху психичното здраве, нивата на престъпност, злополуките и други човешки бедствия, отдавна са развенчани. И все пак, когато хората искат да потвърдят своите вярвания, те са склонни да правят изводи за връзки между несвързани фактори. 

След това има мощни ефекти от социалните влияния. Нужна е общност – или Twitter – за да се обединят страховете около определено безобидно число. Появата на всяко суеверие в социална група – страх от 13, ходене под стълби, чукане на дърво и т.н. – не е различно от появата на "мем". Въпреки че сега терминът най-често се отнася до широко споделяни онлайн изображения, той е въведен за първи път от биолога Ричард Докинс, за да опише как една идея, иновация, мода или други части от информация могат да се разпространяват сред населението. Мемът, според неговата дефиниция, е подобен на част от генетичен код: той се възпроизвежда, докато хората комуникират помежду си, с потенциала да мутира в алтернативни версии на себе си.

Бари Марковски отбелязва, че всъщност числото 13 е същото меме, което хората свързват не със събитие, а с лош късмет. То резонира в обществото по различни причини и се разпространява сред масите. Например злополука на пълнолуние или в петък, 13-и, ще бъде по-запомняща се от всяка друга злополука. По същество, веднъж придобито, това псевдотворение дава на хората предполагаемо чувство за контрол над свързаното с него „зло“.

Любопитно е, че тези процеси се наблюдават не само в обществото. Например след аварията на „Аполо 13“ НАСА спря последователното номериране на мисиите на совалките.

Изследователите смятат, че поддаването на суеверия, които по своята същност са неверни, може да бъде вредно, затова на лошата репутация на числото 13 трябва да бъде сложен край.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Разкритие за Хелоуин: показалецът наистина се движи по спиритичната дъска