Археолози, които рабоятт в разкопките в древен некропол в Южна Италия, откриха гробница на 2300 години, според Heritage Daily.
Откритието на археолозите
Там са открити редки надписи на месапийски, малко изучен предримски език, някога говорен в югоизточна Италия. Тези надписи предполагат, че погребаната там жена може да е била жрица. В момента археолозите проучват ъзможната връзка на погребаната жена с култа към Деметра.
Откритието е направено в археологическия парк Мура Месапиче в град Мандурия, разположен в областта Апулия в Южна Италия.
Интересното е, че един от надписите е издълбан върху три каменни плочи, които първоначално са блокирали входа на гробницата.
Предварителен анализ разкри името на жената, името на баща ѝ и думата „табара“, която изследователите интерпретират в този контекст като обозначение за свещенически ранг. В статията се казва:
„Ако това тълкуване е правилно, тогава надписът служи като доказателство, че погребаната жена е заемала важна религиозна позиция в месапайското общество
Вторият надпис е бил изрисуван от вътрешната страна на една от плочите, които са покривали входа.
Състои се от четири реда текст и съдържа също думата „табара“ заедно с име, което учените четат като „Даматриоас“.
Учените предполагат, че името „Даматриоас“ може да е препратка към Деметра, гръцката богиня на земеделието и реколтата.
Комбинацията от тези две тълкувания - „табара“ като титла на жрица и „Даматриоас“ като препратка към Деметра, е причината учените да предполагат, че погребаната жена може да е била жрица, свързана с култа към тази богиня.
Въпреки това, нито един от тези факти сам по себе си не доказва, че гробница № 17 е принадлежала на жрица на Деметра. Това тълкуване е предварително и изисква по-нататъшно епиграфско проучване на месапайските текстове.
Отбелязва се, че картините, украсяващи гробницата, предоставят допълнителни доказателства, че погребението е било свързано с религиозен контекст, въпреки че сами по себе си не позволяват окончателно потвърждение, че починалата е била жрица. Горните части на каменните плочи са украсени с криволичещи шарки, а сред другите изображения се открояват предмет, идентифициран като ключ от храм или светилище, както и тимиатериум - съд за изгаряне на тамян.
Тези елементи сочат към религиозен контекст и могат да послужат в подкрепа на тълкуването, предложено въз основа на откритите надписи.
Гробницата е била ограбена в древността, така че е останала само малка част от оригиналните погребалните артефакти.
Сред оцелелите предмети са бронзови брошки, сребърен пръстен с изображение на змия, сребърна монета, сечена в Таранто, и железен предмет, чието предназначение все още не е определено.
Човешките останки са запазени само фрагментарно: състоянието им се дължи както на древното ограбване на гробницата, така и на повишената киселинност на почвата.
Интересно е, че месапийците са били едно от коренните народи, обитавали югоизточна Италия. Те са окупирали значителна част от територията на днешния полуостров Саленто и са поддържали обширни културни и търговски връзки с гръцките общности от Адриатическо и Йонийско море.
Техният език, известен като месапийски, в крайна сметка изчезва след римското завладяване на Южна Италия.
Само около 600 месапийски надписа са оцелели до наши дни, така че всеки новооткрит пример е особено ценен за реконструкцията както на самия език, така и на обществото, което го е използвало. В статията се казва:
„Надписите от гробница 17 може да са от особено значение, защото ролята на жените в религиозния живот на месапайското общество е изключително слабо проучена.“
Отбелязва се, че Деметра е била едно от най-важните божества в древногръцкия пантеон; тя е покровителствала земеделието, зърнените реколти и плодородието.
Връзката на гробница № 17 с култа към Деметра се основава на тълкуването на надписа върху нея, а не на преки доказателства, че починалата е била жрица на тази богиня.
Според учените, ако може да се потвърди, че думата „табара“ наистина е свързана със свещеническа служба (а името „Даматриоас“ се свързва с Деметра), тогава тази гробница може да се превърне в доказателство, че жените в месапайското общество са заемали официални религиозни позиции, а самите хора са възприемали или адаптирали гръцките религиозни практики.
Прочетете също:
Археолози откриха древен комплекс в Египет, свързан с богинята на кобрата
