В продължение на десетилетия учените изучават как са се развили събитията по време на бомбардировките над японския град Хирошима и какви са били последствията от това ужасно събитие, но едва сега те забелязаха нещо, което преди това е оставало незабелязано.
Мистерията с бомбардировките над Хирошима
В 8:15 ч. сутринта на 6 август 1945 г. над японския град Хирошима се разразява истински ад: американските военни хвърлят атомна бомба. Докато хиляди хора загиват на земята, американският бомбардировач „Енола Гей“, който доставя смъртоносния товар, се отдалечава от мястото на експлозията. В същото време от огнения вихър, образувал се след опустошителния удар, се издига все по-гъст облак от сажди и дим, пише Science Alert.
Изглежда, че след десетилетия изследвания учените са научили всичко, което могат, за тази ужасна ядрена бомбардировка, но сега ново проучване показва, че това не е съвсем така. Малък детайл, който е бил пренебрегван в продължение на десетилетия, привлече вниманието на учените, но сега позволи на учените да погледнат по различен начин на единствения документиран случай на ядрено-огнено торнадо в историята.
Това са две думи, записани в дневника на бомбардировача само 97 минути след атаката, в 10:52 ч. Записът е направен от навигатора Теодор Ван Кърк и гласи: „Облакът е изчезнал.“ Според екип от учени, занимаващи се с атмосферата, ръководени от Дейвид Ромпс от Калифорнийския университет в Бъркли, този запис показва, че облакът от сажди се е издигнал на поне 7 мили в небето.
Последиците от атомната бомба са хаос: самата експлозия и гъбовидният облак се разсейват сравнително бързо, но невероятната топлина, генерирана от експлозията, може да предизвика голяма огнена буря, която бушува с часове. С разпространението на огъня, причинен от бомбата „Little Boy“, изключително високите температури са създали силни възходящи течения. Те са издигнали дим и сажди високо в атмосферата, образувайки гигантска колона от облаци.
Учените казват, че колко високо може да се издигне такъв облак е от решаващо значение за разбирането на последиците от ядрена война. Факт е, че ако достатъчно количество сажди попадне в атмосферата, те могат да останат там с месеци или дори години, блокирайки слънчевата светлина и охлаждайки планетата.
В случай на мащабна ядрена атака, този ефект може да предизвика „ядрена зима“, която би имала катастрофални последици за селското стопанство и хранителните доставки в световен мащаб. Някои учени обаче изразиха съмнения дали ядрените огнени торнада биха могли да повдигнат сажди достатъчно високо.
Трябва да се отбележи, че учените и преди това са се опитвали да определят точно колко високо се е издигал стълбът дим в Хирошима, използвайки исторически снимки, но оценките им доста несигурни. Сега учените са открили улика в исторически документи и предложената от тях метод на изчисление е поразителен със своята изобретателност.
Движенията на „Енола Гей“ са документирани с най-малки подробности, почти минута по минута. Когато, 97 минути след експлозията, членът на екипажа Ван Кърк прави записа „Облакът е изчезнал“ в бордовия си дневник, самолетът е бил приблизително на 470 до 475 мили (750 до 764 километра) от епицентъра, на височина около 24 000 фута (7440 метра). Казано по-просто, облакът изобщо не е изчезнал, а екипажът просто го е загубил от поглед от позицията си – той е бил скрит от мъглата в атмосферата.
Чрез изчисляване на обхвата на видимост от височината на полета на самолета, изследователите успяха да определят минималната височина на димния стълб.
Прочетете също: "Часовникът на Страшния съд": Колко близо сме до самоунищожение след Хирошима и Нагасаки?
