От години учените се чудят кой динозавър е бил най-бърз. Сега нови симулационни модели предлагат нов поглед върху скоростта на динозаврите.
Този подновен интерес се корени в едно голямо откритие от 1964 г., когато палеонтологът Джон Остром и екипът му откриват Дейнонихус - динозавър с леко тяло, дълги нокти и силни крака. Характеристиките на динозавъра оспорват дългогодишния образ на динозаврите като бавни влечуги и вместо това сочат активен, бързо движещ се хищник, припомня IFLscience.com.
Ренесансът на динозаврите
Още: Чиксулубският астероид унищожил динозаврите, но дал тласък на живота в океана
Това откритие помогна да се постави началото на това, което учените наричат „ренесанс на динозаврите“ - голяма промяна в разбирането на експертите за поведението на динозаврите. Вместо като бавно движещи се влечуги, някои динозаври започнаха да се разглеждат като бързи, умни и създадени за скорост.
За да разберат кой динозавър е бил най-бърз, изследователите се обърнаха към изучаването на движението. През 70-те години на ХХ век британският зоолог Робърт Макнийл Александър започва да изучава как се движат животните, като съчетава биологията с физиката. Той открива, че животните с по-дълги крака обикновено правят по-дълги крачки и могат да се движат по-бързо. Той прилага тази идея към фосилни следи, за да оцени скоростта на изчезналите динозаври.
Методи за измерване на скоростта, с която се движат динозаврите
В продължение на години учените измерват разстоянието между следите от краката на динозаврите и го сравняват с изкопаемите кости на краката, за да предположат колко бързо са се движили те.
Още: Мъск: Откраднахме земята от динозаврите
Според експертите обаче този метод има своите граници. Сюзанна Мейдмънт, палеонтолог в Природонаучния музей в Лондон, казва, че данните не винаги са надеждни. Една от причините е, че учените не знаят дали динозавърът е вървял или е бягал, когато е направил тези следи.
Евгения Голд, палеонтолог от университета „Съфолк“ в Бостън, Масачузетс, добавя, че най-добрите отпечатъци често се намират в мека почва, например в кал. „Но ако някога сте се опитвали да тичате през кал, знаете, че вероятно не тичате с пълната си скорост“.
За да получи по-добри резултати, Уилям Селърс, учен от Манчестърския университет, използва компютри и цифрови модели, за да проучи как може да са се движили динозаврите. Той създал триизмерни скелети и добавил оценки за размера на мускулите и теглото. Това му позволило да симулира как животните може да са ходили или бягали.
Състезанието
Селърс тествал пет месоядни динозаври: Тиранозавър рекс, Велоцираптор, Алозавър, Дилофозавър и Компсогнатус. Резултатите му показват, че Compsognathus вероятно е бил най-бързият, достигайки почти 64 километра в час. Велоцираптор е на второ място с около 38 км/в час. Най-бавен е бил тиранозавър рекс, който вероятно се е движил с около 27 километра в час в час поради тежкото си тяло. Движението с по-висока скорост може да е довело до счупване на костите му.
Въпреки това Селърс отбеляза, че изграждането на всеки модел отнема от шест месеца до една година. "И нещото, което наистина отнема много време, е поставянето на мускулите. И така, създаването на едно от тези неща отнема от шест месеца до една година", каза той.
Тъй като не всички динозаври са били моделирани, въпросът остава отчасти отворен. Но засега един отговор може да дойде от небето.
„Ако искате наистина ясен и прост отговор, соколът скитник (Falco peregrinus) е най-бързият динозавър“, каза Голд. "Той се гмурка във въздуха. И най-бързата му скорост е 200 мили в час [322 км/ч], а това е по-бързо, отколкото всичко, което може да лети, да тича или да плува на планетата.", посочва той.
